Член 11

Основания за отказ от признаване и надзор

1.Компетентният орган на изпълняващата държава може да откаже да признае съдебното решение, или когато е приложимо, решението за пробация, както и да откаже да поеме отговорност за надзор върху пробационни мерки или алтернативни санкции, ако:

а) удостоверението, посочено в член 6, параграф 1, е непълно или има явно несъответствие между него и съдебното решение или решението за пробация, и не е било допълнено или поправено в рамките на определен от компетентния орган на изпълняващата държава разумен срок;

б) не са изпълнени критериите, определени в член 5 параграфи 1 и 2 или член 6, параграф 4;

в) признаването на съдебното решение и поемането на отговорност за надзор върху пробационните мерки или алтернативните санкции би било в противоречие с принципа ne bis in idem;

г) в случаите, посочени в член 10, параграф 3, както и — когато изпълняващата държава е направила декларация по член 10, параграф 4 — в случая, посочен в член 10, параграф 1, съдебното решение се отнася до деяния, което не са наказуеми съгласно правото на изпълняващата държава. Въпреки това във връзка с данъци, такси, мита и валутен обмен изпълнението на съдебното решение или, когато е приложимо, на решението за пробация, не може да бъде отказано с аргумент, че правото на изпълняващата държава не предвижда същия вид данъци или такси или не съдържа уредба по отношение на данъци или такси, мита или валутен обмен, еднаква с тази на издаващата държава;

д) изпълнението на наказанието е погасено по давност съгласно законодателството на изпълняващата държава и е свързано с деяние, което попада в нейната компетентност съгласно това право;

е) правото на изпълняващата държава предвижда имунитет и това прави невъзможен надзора върху пробационните мерки или алтернативните санкции;

ж) съгласно правото на изпълняващата държава осъденото лице поради възрастта си не може да бъде наказателно отговорно за деянията, по отношение на които е постановено съдебното решение;

з) съгласно предвиденото в член 6 удостоверение лицето не се е явило лично на съдебния процес, вследствие на който е постановено решението, освен ако в удостоверението не е посочено, че лицето, в съответствие с допълнителни процесуални изисквания, определени в националното законодателство на издаващата държава: i) своевременно — или е призовано лично и по този начин уведомено за определената дата и място на съдебния процес, вследствие на който е постановено решението, или чрез други средства действително е получило официална информация за определената дата и място на съдебния процес по начин, който недвусмислено доказва, че то е било уведомено за насрочения съдебен процес, — и — е уведомено за възможността за постановяване на такова решение, ако не се яви на съдебния процес; или ii) след като е било уведомено за насрочения съдебен процес, е упълномощило защитник, посочен от заинтересованото лице или от държавата, с цел да го защитава на съдебния процес и действително е било защитавано от този защитник на процеса; или iii) след като решението му е било връчено лично и е било изрично уведомено за правото на повторно разглеждане или обжалване, в което лицето има право да участва и което позволява делото да се преразгледа по същество, включително и с оглед на нови доказателства, и което може да доведе до отмяна на първоначалното решение: — изрично е заявило, че не оспорва решението, — или — не е поискало повторно разглеждане или обжалване в приложимия за целта срок;

и) съдебното решение, или когато е приложимо, решението за пробация предвижда медицинско/терапевтично лечение, върху което, независимо от разпоредбите на член 9, изпълняващата държава не е в състояние да упражнява надзор в съответствие с нейната правна или здравна система;

й) пробационната мярка или алтернативната санкция е с продължителност, по-малка от 6 месеца; или

к) съдебното решение се отнася за престъпление, което съгласно правото на изпълняващата държава се счита за извършено изцяло, предимно или основно на нейна територия или на място, приравнено на нейна територия.

2.Всяко решение по параграф 1, буква к), взето по отношение на деяния, извършени отчасти на територията на изпълняващата държава или на място, приравнено на нейна територия, се приема от компетентния орган на изпълняващата държава само при изключителни обстоятелства и с оглед на всеки отделен случай, като се отчитат особените обстоятелства по случая и особено това дали разглежданото поведение е проявено предимно или основно в издаващата държава.

3.В случаите, посочени в параграф 1, букви а), б), в), з), и), й) и к), преди да бъде взето решение за отказ от признаване на съдебното решение, или когато е приложимо, решението за пробация, и от поемане на отговорност за надзор върху пробационни мерки и алтернативни санкции, компетентният орган на изпълняващата държава се свързва по подходящ начин с компетентния орган на издаващата държава и при необходимост отправя искане до последния да му предостави без отлагане цялата необходима допълнителна информация.

4.Когато компетентният орган на изпълняваща държава е решил да се позове на основание за отказ, посочено в параграф 1 от настоящия член, и по-конкретно на основания, посочени в параграф 1, букви г) или к), той може, съгласувано с компетентния орган на издаващата държава, да реши независимо от това да упражни надзор върху пробационните мерки или алтернативните санкции, които са наложени с изпратеното му съдебно решение, и когато е приложимо, изпратеното му решение за пробация, без да поема отговорността за вземане на което и да е от решенията, посочени в член 14, параграф 1, букви a), б) и в).