Член 8

Видове мерки за процесуална принуда

1.Настоящото рамково решение се прилага по отношение на следните мерки за процесуална принуда:

а) задължение лицето да информира компетентния орган на изпълняващата държава за всяка промяна в местопребиваването си, по-специално за целите на получаването на призовки за явяване в съдебно заседание или съдебен процес в хода на наказателното производство;

б) задължение да не посещава определени населени места, места или определени райони в издаващата или изпълняващата държава;

в) задължение да се намира на определено място, когато е приложимо — в определени часове;

г) задължение, включващо ограничения относно напускане на територията на изпълняващата държава;

д) задължение да се отчита в определени часове пред определен орган;

е) задължение да избягва контакти с определени лица, свързани с предполагаемо извършеното(ите) престъпление(я).

2.При транспониране на настоящото рамково решение или на по-късен етап всяка държава-членка нотифицира генералния секретариат на Съвета за това, върху кои мерки за процесуална принуда, освен посочените в параграф 1, има готовност да упражнява надзор. Тези мерки могат да включват по-специално:

а) задължение да не се извършват определени дейности, свързани с предполагаемо извършеното(ите) престъпление(я), като тези дейности могат да включват упражняване на определена професия или заетост в определена професионална област;

б) задължение да не се управлява превозно средство;

в) задължение да се внесе определена парична сума или да се даде друг вид гаранция, която може да бъде предоставена на определен брой вноски или наведнъж изцяло;

г) задължение да се подложи на терапевтично лечение или лечение на зависимост;

д) задължение да избягва контакт с определени предмети, свързани с предполагаемо извършеното(ите) престъпление(я).

3.Генералният секретариат на Съвета осигурява достъп на всички държави-членки и на Комисията до получената съгласно настоящия член информация.