Член 11

Компетентност за надзор върху мерките за процесуална принуда

1.Докато компетентният орган на изпълняващата държава не признае изпратения до него акт за налагане на мерки за процесуална принуда и не информира компетентния орган на издаващата държава за това признаване, компетентният орган на издаващата държава запазва своята компетентност за надзор върху наложените мерки за процесуална принуда.

2.Ако компетентността за надзор върху мерките за процесуална принуда е прехвърлена на компетентния орган на изпълняващата държава, тази компетентност се прехвърля обратно на компетентния орган на издаващата държава:

а) когато съответното лице пребивава законно и обичайно в държава, различна от изпълняващата държава;

б) веднага след като компетентният орган в издаващата държава нотифицира компетентния орган на изпълняващата държава за оттеглянето на удостоверението, посочено в член 10, параграф 1, съгласно член 13, параграф 3;

в) когато компетентният орган на издаващата държава е изменил мерките за процесуална принуда, а компетентният орган на изпълняващата държава, при прилагане на член 18, параграф 4, буква б), е отказал да упражнява надзор върху изменените мерки за процесуална принуда, тъй като те не попадат в рамките на видовете мерки за процесуална принуда, които са посочени в член 8, параграф 1 и/или за които съответната изпълняваща държава е нотифицирала в съответствие с член 8, параграф 2;

г) когато е изтекъл срокът, посочен в член 20, параграф 2, буква б);

д) когато компетентният орган на изпълняващата държава е решил да прекрати надзора върху мерките за процесуална принуда и е информирал компетентния орган на издаващата държава за това при прилагане на член 23.

3.В случаите, посочени в параграф 2, компетентните органи на издаващата и на изпълняващата държави се консултират взаимно, за да се избегне доколкото е възможно прекъсването на надзора върху мерките за процесуална принуда.