Член 15

Основания за непризнаване

1.Компетентният орган на изпълняващата държава може да откаже да признае акта за налагане на мерки за процесуална принуда, ако:

а) удостоверението, посочено в член 10, е непълно или очевидно не съответства на акта за налагане на мерки за процесуална принуда, и не е допълнено или поправено в разумен срок, определен от компетентния орган на изпълняващата държава;

б) критериите, предвидени в член 9, параграф 1 или 2 или член 10, параграф 4, не са изпълнени;

в) признаването на акта за налагане на мерки за процесуална принуда би нарушило принципа ne bis in idem;

г) в случаите, посочени в член 14, параграф 3, и когато изпълняващата държава е направила декларация по член 14, параграф 4 — в случаите, посочени в член 14, параграф 1, актът за налагане на мерки за процесуална принуда се отнася до деяние, което не би съставлявало престъпление съгласно правото на изпълняващата държава; в данъчната, митническата и валутната област обаче изпълнението на акта не може да бъде отказано на основание, че правото на изпълняващата държава не предвижда същия вид данъци или не съдържа разпоредби по отношение на данъци, такси, мита или валутен обмен, еднакви с тези на издаващата държава;

д) наказателното преследване е погасено по давност съгласно правото на изпълняващата държава и се отнася до деяние, което попада в компетентността на изпълняващата държава съгласно националното ѝ право;

е) правото на изпълняващата държава предвижда имунитет и това прави невъзможен надзора върху мерките за процесуална принуда;

ж) съгласно правото на изпълняващата държава лицето, поради възрастта си, не може да бъде привлечено под наказателна отговорност за деянието, по отношение на което е постановен актът за налагане на мерки за процесуална принуда;

з) ако, в случай на нарушение на мерките за процесуална принуда, компетентният орган трябва да откаже да предаде съответното лице в съответствие с Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 г. относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите-членки (наричано по-долу „Рамковото решение относно европейската заповед за арест“).

2.В случаите, посочени в параграф 1, букви а), б) и в), преди да реши да не признае акта за налагане на мерки за процесуална принуда, компетентният орган на изпълняващата държава се свързва по подходящ начин с компетентния орган на издаващата държава и при необходимост иска от последния да му предостави без отлагане цялата необходима допълнителна информация.

3.Когато компетентният орган на изпълняващата държава е на мнение, че признаването на акта за налагане на мерки за процесуална принуда може да бъде отказано въз основа на параграф 1, буква з), но независимо от това изрази желание да признае акта за налагане на мерки за процесуална принуда и да упражнява надзор върху мерките за процесуална принуда, съдържащи се в него, той информира компетентния орган на издаващата държава за това, като представя основанията за възможния отказ. В такъв случай компетентният орган на издаващата държава може да реши да оттегли удостоверението в съответствие с член 13, параграф 3, второ изречение. Ако компетентният орган на издаващата държава не оттегли удостоверението, компетентният орган на изпълняващата държава може да признае акта за налагане на мерки за процесуална принуда и да упражни надзор върху мерките за процесуална принуда, съдържащи се в него, като се приема, че не би било възможно съответното лице да бъде предадено въз основа на европейска заповед за арест.