Член 109

Разпределяне на разноските

1. Губещата страна в производство по възражение, производство по отмяна, производство по обявяване на недействителност или производство по обжалване заплаща всички разноски, направени от другата страна. Без да се засяга член 146, параграф 7, губещата страна също заплаща всички разноски, направени от другата страна за нуждите на производството, включително пътните и дневните разходи и възнаграждението на представител по смисъла на член 120, параграф 1, в рамките на тарифите, определени за всяка категория разноски при условията, установени в акта за изпълнение, който трябва да бъде приет в съответствие с параграф 2 от настоящия член. Таксите, които са за сметка на губещата страна, се ограничават до таксите, които са заплатени от другата страна за възражение, за искане за отмяна или обявяване на недействителност на марката на ЕС и за обжалване.

2. Комисията приема актове за изпълнение, с които се определят максималните тарифи за разноските, направени за нуждите на производството и реално извършени от спечелилата страна. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 207, параграф 2.

При определянето на тези суми по отношение на пътните и дневните разходи Комисията взема предвид разстоянието между мястото на пребиваване или на стопанска дейност на страната, представителя, свидетеля или експерта и мястото, където се провежда устното производство, процедурната фаза, през която са направени разноските, и — доколкото става дума за разноски за представителство по смисъла на член 120, параграф 1 — необходимостта да се гарантира, че със задължението за заплащане на разноските не може да бъде злоупотребявано от другата страна по тактически съображения. Дневните разходи се изчисляват в съответствие с Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз и Условията за работа на другите служители на Съюза, посочени в Регламент (ЕИО, Евратом, ЕОВС) № 259/68 на Съвета („Правилника“ и съответно „Условията за работа“).

Губещата страна заплаща разноските само за една възразяваща страна и когато е приложимо — само за един представител.

3. Въпреки това когато всяка страна печели или губи съответно по един или няколко основни пункта, или ако справедливостта го изисква, отделът по споровете, отделът по отмяна или апелативният състав решават да разпределят разноските по различен начин.

4. Страната, която слага край на производство чрез оттегляне на заявката за марка на ЕС, на възражението, на иска за отмяна или за обявяване на недействителност, или на жалбата, или чрез неподновяването на регистрацията на марката на ЕС или чрез отказа от марка на ЕС, заплаща таксите, както и разноските, направени от другата страна, както е установено в параграфи 1 и 3.

5. В случай на прекратяване на процедурите разноските се определят по преценка на отдела по споровете, отдела по отмяна или апелативния състав.

6. Когато страните сключат пред отдела по споровете, отдела по отмяна или пред апелативния състав споразумение за разноските, различно от това, получено като резултат от прилагането на параграфи 1 — 5, съответният отдел се съобразява с това споразумение.

7. Отделът по споровете или отделът по отмяна, или апелативният състав определя размера на разноските, които трябва да се възстановят съгласно параграфи 1-6 от настоящия член, когато разноските се ограничават до таксите, платени на Службата, и до разноските за представителство. Във всички останали случаи регистраторът на апелативния състав или член на персонала на отдела по споровете или на отдела по отмяна определя при поискване размера на разноските, които ще бъдат възстановявани. Искането е допустимо само в рамките на два месеца,следващи датата, на която решението, предмет на молбата за определяне на разноските, е станало окончателно, и се придружава от изчисление на разноските и удостоверяващи документи. За разноските за представителство съгласно член 120, параграф 1 е достатъчно уверение от представителя, че разноските действително са извършени. За останалите разноски е достатъчно да се установи тяхната правдоподобност. Когато размерът на разноските е определен съгласно първото изречение от настоящия параграф, разноските за представителство се изплащат в размера, определен в акта за изпълнение, приет в съответствие с параграф 2 от настоящия член, независимо дали са били действително извършени.

8. Решението за определяне на размера на разноските, в което се излагат основанията, на които се базира, може да бъде преразгледано с решение на отдела по споровете или отдела по отмяна, или апелативния състав по молба, подадена в срок от един месец от датата на нотифициране на присъдените разходи. Докато не бъде платена таксата за преразглеждане на размера на разноските, молбата не се счита за подадена. Според случая отделът по споровете, отделът по отмяна или апелативният състав взема решение по молбата за преразглеждане на решението, с което се определят разноските, без устно производство.