Член 33

Определяне и класификация на стоките и услугите

1. Стоките и услугите, за които се иска регистрация на марка, се класифицират според системата за класификация, установена със Спогодбата от Ница относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марките от 15 юни 1957 г. („Класификацията от Ница“).

2. Стоките и услугите, за които се иска защита с марката, се определят от заявителя достатъчно ясно и точно, за да се позволи на компетентните органи и икономическите оператори само на базата на заявката да определят степента на търсената защита.

3. За целите на параграф 2 могат да бъдат използвани общите означения в заглавията на класовете от Класификацията от Ница или други общи понятия, при условие че те отговарят на необходимите стандарти за яснота и точност, посочени в настоящия член.

4. Службата отхвърля заявката по отношение на означения или понятия, които са неясни или неточни, ако заявителят не предложи приемлива формулировка в срок, определен от Службата за тази цел.

5. Използването на общи понятия, в т.ч. на общи означения от заглавията на класовете от Класификацията от Ница, се тълкува като включващо всички стоки или услуги, недвусмислено обхванати от буквалния смисъл на означението или понятието. Употребата на такива понятия или означения не се тълкува като включваща искане по отношение на стоки или услуги, които не могат да бъдат обхванати от буквалния смисъл.

6. Когато заявителят иска регистрация за повече от един клас, заявителят групира стоките и услугите според класовете от Класификацията от Ница, като всяка група се предшества от номера на класа, към който принадлежи тази група стоки или услуги, и ги представя съгласно поредността на класовете.

7. На отделните стоки и услуги не се гледа като на сходни една с друга въз основа на факта, че попадат в един и същ клас от Класификацията от Ница. На отделните стоки и услуги не се гледа като на несходни една с друга на основание на това, че попадат в различни класове от Класификацията от Ница.

8. Притежателите на марки на ЕС, за които е подадена заявка преди 22 юни 2012 г. и които са регистрирани по отношение на цяло заглавие на клас от Класификацията от Ница, могат да декларират, че намерението им към датата на подаване е било да търсят защита за стоки или услуги извън тези, обхванати от буквалния смисъл на заглавието на този клас, при условие че така определените стоки или услуги са включени в азбучния списък за посочения клас на изданието на Класификацията от Ница, което е било в сила към датата на подаване.

Декларацията се подава в Службата в срок до 24 септември 2016 г. и в нея се посочват по ясен, точен и конкретен начин стоките и услугите извън тези, които недвусмислено са обхванати от буквалния смисъл на означенията в заглавието на класа, за които се е отнасяло първоначалното намерение на притежателя. Службата взема подходящи мерки за нанасяне на съответните промени в регистъра. Възможността да се направи декларация в съответствие с първата алинея на настоящия параграф не засяга прилагането на член 18, член 47, параграф 2, член 58, параграф 1, буква а) и член 64, параграф 2.

Смята се, че марките на ЕС, за които не е подадена декларация в рамките на срока, посочен във втора алинея, включват, считано от изтичането на този срок, само стоки или услуги, ясно обхванати от буквалния смисъл на означенията, включени в заглавието на съответния клас.

9. При изменение на регистъра изключителните права, предоставени чрез марката на ЕС съгласно член 9, не възпрепятстват никое трето лице да продължи да използва дадена марка във връзка със стоки или услуги, когато и доколкото използването на марката за тези стоки или услуги:

а) е започнало преди изменението на регистъра; и

б) не нарушава правата на притежателя, основани на буквалното значение на записа на стоките и услугите в регистъра по това време.

В допълнение, изменението на списъка със стоки или услуги, записани в регистъра, не дава на притежателя на марка на ЕС правото да се противопоставя или да подава искане за обявяване на недействителност на по-късна марка, когато и доколкото:

а)по-късната марка е била в употреба или е била подадена заявка за регистриране на марката за стоки или услуги преди изменението на регистъра; и

б)използването на марката във връзка с тези стоки или услуги не нарушава или не би нарушило правата на притежателя, основани на буквалното значение на записа на стоките и услугите в регистъра по това време.