Член 16

Общи принципи на задълженията за предоставяне на обществена услуга

1.След консултации с останалите заинтересовани държави-членки и след като е уведомила Комисията, съответните летища и въздушните превозвачи, които обслужват маршрута, държава-членка може да наложи задължение за предоставяне на обществена услуга за осигуряване на редовна въздушна линия между летище в Общността и летище, което обслужва отдалечен и развиващ се регион на нейна територия, или по отношение на слаб маршрут до кое да е летище на нейна територия, като всеки такъв маршрут се счита за жизненоважен за икономическото и социално развитие на региона, който се обслужва от летището. Задължението се налага единствено до степен, необходима за да се осигури по този маршрут на минимално осигуряване на редовни въздушни линии, отговарящи на определени стандарти за непрекъснатост, редовност, ценообразуване или минимален капацитет, които въздушните превозвачи не биха възприели, ако вземаха под внимание единствено собствените си търговски интереси. Фиксираните стандарти, наложени за маршрута, който е предмет на това задължение за предоставяне на обществена услуга, се определят по прозрачен и недискриминационен начин.

2.В случаите, когато други транспортни средства не могат да осигурят непрекъснато обслужване с честота най-малко два пъти дневно, заинтересованите държави-членки могат да включат в задължението за предоставяне на обществена услуга изискването всеки въздушен превозвач от Общността, който има намерение да обслужва въздушен маршрут, да даде гаранции, че ще обслужва маршрута за определен период от време, който подлежи на определяне, в съответствие с другите условия на задължението за предоставяне на обществена услуга.

3.Необходимостта и адекватността на предвидено задължение за предоставяне на обществена услуга се оценяват от държавите-членки, които вземат предвид: а)пропорционалността между предвиденото задължение и потребностите от икономическо развитие в съответния регион; б)възможността да се прибегне до други транспортни средства и способността на тези средства да отговарят на разглежданите транспортни нужди, по-специално когато съществуващите железопътни услуги обслужват предвидения маршрут с продължителност на пътуването по-малко от три часа достатъчно редовно, при подходящи връзки и разписание; в)въздухоплавателните тарифи и условията, които могат да бъдат предложени на потребителите; г)комбинираният ефект от всички въздушни превозвачи, обслужващи или имащи намерение да обслужват маршрута.

4.Когато държава-членка желае да наложи задължение за предоставяне на обществена услуга, тя съобщава на Комисията, на останалите заинтересовани държави-членки, на съответните летища и на въздушните превозвачи, обслужващи въпросния маршрут, текста на задължението за предоставяне на обществена услуга, което възнамерява да наложи. Комисията публикува информационно известие в Официален вестник на Европейския съюз, в което: а)се определят двете летища, които въпросния маршрут свързва, както и възможната(ите) междинна(и) спирка(и) за кацане, б)се посочва датата на влизане в сила на задължението за предоставяне на обществена услуга; и в)се указва пълният адрес, на който съответната държава-членка трябва незабавно и безплатно да изпрати текста и съответната информация и/или документация, свързана със задължението за обществена услуга.

5.Независимо от разпоредбите на параграф 4, по отношение на маршрути, при които броят на пътниците, които се очаква да използват въздухоплавателната услуга, не надвишава 10 000 пътници годишно, информационното известие относно задължението за предоставяне на обществена услуга се публикува в Официален вестник на Европейския съюз или в официалния вестник на съответната държава-членка.

6.Датата на влизане в сила на задължението за предоставяне на обществена услуга не предшества датата на публикуване на информационното известие, посочено в параграф 4, втора алинея.

7.Когато в съответствие с параграфи 1 и 2 бъде наложено задължение за предоставяне на обществена услуга, въздушен превозвач от Общността може да предлага продажба само на места, при положение че обслужването на въпросната въздухоплавателна услуга отговаря на всички изисквания по задължението за предоставяне на обществена услуга. При това положение тази въздухоплавателна услуга се счита за редовна въздушна линия.

8.Когато бъде наложено задължение за предоставяне на обществена услуга в съответствие с параграфи 1 и 2, всеки друг въздушен превозвач от Общността може по всяко време да получи разрешение да започне обслужване на редовна въздушна линия, като изпълнява всички изисквания по задължението за предоставяне на обществена услуга, включително периода на дейност, който може да се изисква в съответствие с параграф 2.

9.Независимо от параграф 8, ако нито един въздушен превозвач от Общността не е започнал или не може да докаже, че му предстои да започне обслужване на редовна въздушна линия по даден маршрут в съответствие със задължението за предоставяне на обществена услуга, което е било наложено за този маршрут, заинтересованата държава-членка може да ограничи достъпа до обслужване на редовна въздушна линия по този маршрут само до един въздушен превозвач от Общността за срок до четири години, след изтичане на който положението се преразглежда. Този срок може да достигне пет години, ако бъде наложено задължение за предоставяне на обществена услуга по маршрут до летище, обслужващо крайно отдалечен регион, посочен в член 299, параграф 2 от Договора.

10.Правото да обслужват линиите, посочени в параграф 9, се предоставя чрез обществен търг в съответствие с член 17, самостоятелно или — в случаите, когато това е оправдано от съображения за оперативна ефективност — за група от маршрути, на всеки въздушен превозвач от Общността, който има право да обслужва такива въздушни линии. От съображения за административна ефективност държава-членка може да издаде едно обявление за търг, което обхваща различни маршрути.

11.Задължението за предоставяне на обществена услуга се счита за просрочено, ако по маршрута, предмет на това задължение, не са обслужвани редовни въздушни линии в продължение на 12 месеца.

12.В случай на внезапно прекъсване на обслужването от въздушния превозвач от Общността, избран в съответствие с член 17, заинтересованата държава-членка може, в случай на неотложна необходимост, да избере по взаимно споразумение различен въздушен превозвач от Общността, който да изпълнява задължението за предоставяне на обществена услуга за срок до седем месеца, без възможност за удължаване, при следните условия: а)всяка компенсация, изплатена от държавата-членка, се извършва в съответствие с член 17, параграф 8. б)подборът се прави сред въздушни превозвачи от Общността в съответствие с принципите на прозрачност и недопускане на дискриминация; в)организира се нова тръжна процедура. Комисията и заинтересованата(ите) държава(и)-членка(и) се уведомяват незабавно за неотложната процедура и причините, за да се прибегне до нея. По искане от страна на държава(и)-членка(и) или по своя инициатива, Комисията може в съответствие с процедурата, посочена в член 25, параграф 2, да спре процедурата, ако след извършването на оценка смята, че тя не отговаря на изискванията на настоящия параграф или че противоречи по друг начин на правото на Общността.