Регламент (EО) № 1030/2002 на Съвета от 13 юни 2002 година относно единния формат на разрешенията за пребиваване за гражданите на трети страни

Препратки към всички разпоредби

Съображения

(1) Амстердамският договор, който визира постепенно установяване на пространство на свобода, сигурност и правосъдие, предоставя на Комисията право на съвместна инициатива при приемане на необходимите мерки за постигане на хармонизирана политика в областта на имиграцията.
(2) Планът за действие, приет от Съвета и Комисията във връзка с оптималните условия за изпълнение разпоредбите на Амстердамския договор относно установяването на пространство на свобода, сигурност и правосъдие (3), предвижда (параграф 38, буква в), ii) регламентиране на процедурата за издаване от държавите-членки на визи и документи за дългосрочно пребиваване.
(3) На срещата си в Тампере на 15—16 октомври 1999 г. Съветът подчерта необходимостта от хармонизирана имиграционна политика предвид разпоредбите на Договора, които са свързани с влизането и пребиваването на граждани на трети страни.
(4) Съвместно действие 97/11/ПВР на Съвета (4) за единните разрешителни за пребиваване потвърди необходимостта от единен формат за документите, издавани от държавите-членки на граждани на трети страни. Следователно е подходящо Съвместно действие 97/11/ПВР да бъде заменено с акт на Общността.
(5) От основно значение е този единен формат на документа за пребиваване да съдържа всички необходими данни и да отговаря на много високи технически стандарти, особено по отношение на гаранциите срещу подправяне и фалшифициране. Това ще бъде принос към превантивните мерки спрямо нелегалната имиграция и пребиваването с нередовни документи и борбата срещу тях. Форматът трябва да бъде пригоден за използване от всички държави-членки и да съдържа хармонизирани, разпознаваеми навсякъде и видими с просто око елементи за сигурност.
(6) С оглед по-високата защитеност на документите за пребиваване срещу подправяне и фалшифициране, държавите-членки и Комисията ще разглеждат периодично и системно промените, които благодарение на технологичното развитие могат да бъдат внесени в обезопасяването на документа, по-специално новите биометрични елементи.
(7) Настоящият регламент предвижда само спецификации без поверителен характер. Те трябва да бъдат допълнени от други спецификации, които трябва да останат в тайна с оглед предотвратяване на риска от подправяне и фалшифициране, както и да не съдържат лични данни, нито позоваване на тях. Редно е Комисията да определи тези допълнителни технически спецификации със съдействието на комитета, учреден съгласно член 6 от Регламент (ЕО) № 1683/95 на Съвета от 29 май 1995 г. за определяне на единен формат за визи (5). В това отношение е важно да не се допуска непоследователност на разпоредби по отношение на разрешителните за пребиваване предвид решенията на Съвета от 17 декември 1997 г. и 8 юни 2001 г.
(8) За да се гарантира, че въпросната информация ще остане известна само на необходимия кръг лица, от централно значение е всяка държава-членка да възложи отпечатването на единните документи за пребиваване на един-единствен орган, като си запазва правото да го смени при нужда. По съображения за сигурност всяка държава-членка следва да информира Комисията и останалите държави-членки за определения от нея орган.
(9) Държавите-членки прилагат необходимите мерки, които са съгласувани с Комисията, за да гарантират, че личните данни се обработват при степен на защита, която съответства на изискванията на Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. относно защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (6).
(10) Мерките, които са необходими за прилагането на настоящия регламент, следва да съответстват на Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г., относно установяване на реда и условията за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (7).
(11) Настоящият регламент не засяга правомощията на държавите-членки да признават държави или териториални единици, респективно издадените от техните власти паспорти и други документи за самоличност или за пътуване.
(12) Съгласно членове 1 и 2 от Протокола за позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и Договора за създаване на Европейската общност, Дания не участва в приемането на настоящия регламент и следователно не е обвързана с него и не го прилага. Настоящият регламент предвижда доразвиване достиженията на правото от Шенген в приложение на разпоредбите на дял IV, трета част от Договора за създаване на Европейската общност и предвид това Дания, позовавайки се на член 5 от Протокола, ще реши дали да транспонира настоящия регламент в националното си законодателство в шестмесечен срок след приемането му от Съвета.
(13) По отношение на Република Исландия и Кралство Норвегия настоящият регламент доразвива достиженията на правото на ЕС от Шенген в областта, посочена в член 1, буква Б от Решение 1999/437/ЕО на Съвета от 17 май 1999 г. относно определени условия по прилагането на Споразумението между Европейския съюз и Република Исландия и Кралство Норвегия за асоцииране на тези две държави при изпълнението, прилагането и развиването на достиженията на правото от Шенген (8).
(14) Съгласно член 3 от Протокола за позицията на Обединеното кралство и на Ирландия, приложен към Договора за Европейския съюз и Договора за създаване на Европейската общност, Обединеното кралство съобщава с писмо от 3 юли 2001 г. своето желание да участва в приемането и прилагането на настоящия регламент.
(15) По силата на член 1 от споменатия Протокол Ирландия не участва в приемането на настоящия регламент, следователно неговите разпоредби не се прилагат в Ирландия, без това да засяга член 4 от Протокола,

Разпоредби

Член 1

1.Документите за пребиваване, които се издават от държавите-членки на граждани на трети страни, са изготвени по единен формат и предоставят достатъчно място за вписване на данните, които са посочени в приложението. ►M1Разрешения за пребиваване на граждани на трети страни се издават като самостоятелни документи във формат ID 1 или ID 2. ◄ Всяка държава-членка може да добави, в съответно предвиденото за целта място в единния формат, информация относно вида на документа и правното положение на заинтересованото лице, по-специално дали то има разрешително за работа.

2.За целите на настоящия регламент изброените по-долу термини се разбират, както следва:

а) „разрешение за пребиваване“ означава всяко разрешение, което е издадено от органите на държава-членка и позволява на гражданин на трета страна да пребивава на нейната територия, с изключение на:

i) визи;

ii) разрешения, които се издават до разглеждане на молба за убежище, заявление за разрешение за пребиваване или за удължаване на неговия срок;

iiа) разрешения, които са издадени при изключителни обстоятелства с оглед удължаване на разрешения престой с максимална продължителност един месец;

iii) разрешителните за пребиваване до шест месеца, които са издадени от държави-членки, които не прилагат разпоредбите на член 21 от Конвенцията за прилагане на Шенгенското споразумение от 14 юни 1985 г. между правителствата на държавите от Икономическия съюз Бенелюкс, на Федерална република Германия и на Френската република, относно постепенното премахване на контрола по общите граници ;

б) „гражданин на трета страна“ означава лице, което не е гражданин на Европейския съюз по смисъла на член 17, параграф 1 от Договора.

Член 2

1.В съответствие с указаната в член 7, параграф 2 процедура, към единния формат се въвеждат допълнителни технически спецификации във връзка със:

а) допълнителните елементи и изисквания за сигурност, включително и засилени превантивни стандарти за защита от подправяне и фалшификация;

б) техническите способи и условия относно начина на попълване;

в) другите условия, които трябва да се спазват при попълване на единното разрешително за пребиваване;

г) технически спецификации за носителя на запаметена информация за биометричните елементи и тяхната защита, включително предотвратяване на неразрешен достъп;

д) изисквания за качеството и общи стандарти за изображението на лицето и изображенията на пръстовите отпечатъци;

е) изчерпателен списък на допълнителни национални защитни елементи, които биха могли да бъдат добавени от държавите-членки в съответствие с буква з) от приложението.

2.Цветовото оформление на единното разрешително за пребиваване може да бъде изменяно по реда на член 7, параграф 2.

Член 3

В съответствие с процедурата, посочена в член 7, параграф 2, може да бъде решено, че спецификациите, посочени в член 2, са с поверителен характер и няма да се публикуват. В такъв случай те ще бъдат предоставяни единствено на органите, посочени от държавите-членки като отговарящи за отпечатването, както и на лицата, надлежно упълномощени от държава-членка или от Комисията.

Всяка държава-членка възлага отговорността за отпечатване на единното разрешително само на един орган и съобщава името му на Комисията и останалите държави-членки. Един и същ орган може да бъде определен от две или повече държави-членки. Всяка държава-членка има възможност да промени определения орган, за което съответно информира Комисията и останалите държави-членки.

Член 4

Без да се засягат правилата за защита на данните, получателите на разрешителното за пребиваване имат право да проверяват вписаните в него лични данни и съответно да поискат поправяне или заличаване в случай на нужда.

В разрешението за пребиваване или в носителя на запаметена информация на разрешението за пребиваване, посочен в член 4а, не се включва никаква информация в машинно четима форма, освен ако това не е предвидено в настоящия регламент или в приложението към него, или ако не е посочено в съответния документ за пътуване от издаващата държава съобразно нейното национално законодателство. Държавите-членки могат също така да съхраняват данни относно електронни услуги, като например електронно правителство и електронна търговия, както и относно допълнителни разпоредби, свързани с разрешенията за пребиваване, на чип, посочен в точка 16 от приложението. Въпреки това следва да съществува логическо разделение между всички национални данни и биометричните данни, посочени в член 4а.

За целите на настоящия регламент биометричните елементи в разрешенията за пребиваване се използват само за удостоверяване на:

а) истинността на документа;

б) самоличността на притежателя с помощта на налични в момента сравними отличителни знаци, когато представянето на разрешението за пребиваване се изисква съгласно националното законодателство.

Член 4a

Единният формат на разрешенията за пребиваване включва носител за запаметена информация, съдържащ изображение на лицето и две изображения на пръстови отпечатъци на притежателя, и двете в съвместими формати. Данните са с гарантирана сигурност и носителят на запаметена информацията има достатъчен капацитет и способност да гарантира целостта, истинността и поверителността на данните.

Член 4б

За целите на настоящия регламент държавите-членки снемат биометрични идентификатори, състоящи се от изображение на лицето и два пръстови отпечатъка, от гражданите на трети страни.

Процедурата се определя съгласно националната практика на съответната държава-членка и при спазване на гаранциите, предвидени в Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и в Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на детето.

Снемат се следните биометрични идентификатори:

— снимка, предоставена от заявителя или направена по време на подаване на заявлението; и

— два цифрови пръстови отпечатъка, снети с притискане на плоска повърхност.

Техническите спецификации за снемане на биометрични идентификатори се определят в съответствие с процедурата, описана в член 7, параграф 2, както и със стандартите на ICAO и техническите спецификации за паспорти, издавани от държавите-членки на техните граждани съгласно Регламент (ЕО) № 2252/2004 на Съвета от 13 декември 2004 г. относно стандартите за отличителните знаци за сигурност и биометричните данни в паспортите и документите за пътуване, издавани от държавите-членки .

Снемането на пръстови отпечатъци е задължително за лица над шестгодишна възраст.

Лица, от които снемането на пръстови отпечатъци е физически невъзможно, са освободени от изискването да дават пръстови отпечатъци.

Член 5

Настоящият регламент не се прилага за граждани на трети страни, които са:

— членове на семействата на граждани на Европейския съюз, които упражняват правото си на свободно движение,

— граждани на държавите от Европейското обединение за свободна търговия (ЕАСТ), които са страни по Споразумението за Европейско икономическо пространство, както и членове на техните семейства, които упражняват правото си на свободно движение в съответствие с посоченото споразумение,

— граждани на трети страни, които са освободени от задължението за виза и притежават разрешително за пребиваване до три месеца.

Член 5a

В случаите, когато държавите-членки използват единния формат за цели, различни от предвидените в настоящия регламент, трябва да бъдат взети подходящи мерки, за да се предотврати объркване с разрешението за пребиваване по член 1, като съответното предназначение е посочено ясно върху картата.

Член 6

Необходимите за въвеждането на настоящия регламент мерки се предприемат в съответствие с процедурата по член 7, параграф 2.

Член 7

1.Комисията се подпомага от комитета, който е създаден по член 6, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1683/95.

2.При позоваване на настоящия параграф се прилагат разпоредбите на членове 5 и 7 от Решение 1999/468/ЕО.

Периодът по член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО се определя на два месеца.

3.Комитетът приема свой процедурен правилник.

Член 8

Настоящият регламент не засяга правомощията на държавите-членки във връзка с признаването на държави или териториални единици и издадените от техните власти паспорти и други документи за самоличност или за пътуване.

Член 9

Държавите-членки издават единните разрешителни за пребиваване по описания в член 1 формат не по-късно от една година след приемането на допълнителните елементи и изисквания за сигурност по член 2, параграф 1, буква а).

От тази дата настоящият регламент заменя Съвместно действие 97/11/ПВР по отношение на съответните държави-членки.

Съхраняването на изображението на лицето като първичен биометричен идентификатор се въвежда най-късно две години, а на двете изображения на пръстови отпечатъци — най-късно три години след приемането на съответните технически мерки, предвидени в член 2, параграф 1, букви г) и д).

Прилагането на настоящия регламент обаче няма да повлияе на валидността на вече издадените разрешения за пребиваване, освен ако съответната държава-членка не реши друго.

В продължение на преходен период от две години след приемане на първите технически спецификации за изображението на лицето, посочени в третата алинея от настоящия член, разрешението за пребиваване може да продължи да се издава под формата на стикер.

Въвеждането на новия формат не прави невалидни вече издадените по друг формат разрешителни за пребиваване, освен ако съответната държава-членка не реши друго.

Член 10

Настоящият регламент влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейските общности.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко в държавите-членки в съответствие с Договора за създаване на Европейската общност.

Мерки по въвеждане
Зареждане ...