„Член 4

1.Пунктовете за спиране се използват изключително за приемане, хранене, поене, почивка, настаняване, обслужване и изпращане на преминаващите през тях животни.

2.Въпреки това, чрез дерогация от параграф 1, държавите-членки могат също да одобряват като пунктове за спиране и цели помещения на събирателни центрове, според определението в член 2, буква о) от Директива 64/432/ЕИО и в член 2, буква б) 3 от Директива 91/68/ЕИО, при условие че те съответстват на параграф 3 от настоящия член и на точка А.4 от приложение I към настоящия регламент, за целия период на функциониране като пунктове за спиране.

3.В един пункт за спиране може да има животни по едно и също време, само ако:

а) те са с еднакъв сертифициран ветеринарномедицински статус, включително ако е необходимо, е предоставена допълнителна гаранция, която е предоставена съгласно законодателството на Общността; и

б) техният ветеринарномедицински статус е сертифициран:

i) или съгласно изискванията, които се прилагат за категорията животни от посочените видове, установени във ветеринарното законодателство на Общността, посочени в приложение А към Директива 90/425/ЕИО.

Когато не е предвидено друго чрез съответните ветеринарно-санитарни изисквания, допълнителната сертификация гарантира, че животните са останали най-малко 21 дни в един животновъдно стопанство, или от рождението си в животновъдното стопанство по произход, ако възрастта им е по-малка от 21 дни, преди да бъдат или директно или транзитно изпратени от това животновъдно стопанство през само един одобрен събирателен център и, в случая на овце и кози, че спазват изискванията на член 4б, параграф 4 от Директива 91/68/ЕИО; или

ii) в случая на животни от рода на едрия рогат добитък и животни от рода свине, предназначени за износ към трета страна при прилагане на член 2, параграф 1 от Решение 93/444/ЕИО ,

в) принадлежат на категорията животни, за които е одобрен пункта за спиране.

3. Член 5 се изменя, както следва:

а) буква б) се заличава;

б) буква з) се заменя със следното:

„з) да уведоми компетентните органи в рамките на един работен ден след заминаването на пратка, относно информацията установена в точка В.7 от приложение I, да изготвя регистър или база данни с тази информация, да я съхранява и да я държи на разположение на компетентния орган за срок най-малко три години;“

4. Добавят се следните членове: