Член 6
Характер на разрешителното
1.Разрешителните се издават на името на превозвача и не могат да се прехвърлят. Въпреки това, превозвач, получил разрешително, може, със съгласието на компетентния орган на държавата-членка, на чиято територия се намира мястото на отпътуване, по-долу наричан „разрешаващ орган“, да извършва превоза чрез подизпълнител. В този случай името на подизпълнителя и неговата роля се посочват в разрешителното. Подизпълнителят отговаря на условията, предвидени в член 3, параграф 1. За целите на настоящия параграф „място на отпътуване“ означава една от крайните спирки на линията.
В случая на сдружение на предприятия за експлоатация на редовна линия разрешителното се издава за всички предприятия и в него се посочват наименованията на всички оператори. То се издава на предприятието, което управлява дейността, а на останалите предприятия се предоставят копия.
2.Максималният срок на валидност на разрешителното е пет години. По-кратък срок може да се определя или по искане на заявителя, или по взаимно съгласие на компетентните органи на държавите-членки, на територията на които се качват или слизат пътници.
3.В разрешителните се посочва следното:
а) вид на превоза;
б) маршрут на превоза, и в частност мястото на отпътуване и мястото на пристигане;
в) срок на валидност на разрешителното;
г) спирките и разписанията.
4.Комисията определя формата на разрешителните. Тези мерки, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящия регламент чрез допълването му, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 26, параграф 2.
5.Разрешителното дава право на неговия(те) притежател(и) да изпълнява(т) редовни превози на територията на всички държави-членки, през които преминава маршрутът на линията.
6.Операторът, извършващ редовен превоз, може да използва допълнителни превозни средства, за да се справи с временни или извънредни ситуации. Такива допълнителни превозни средства може да бъдат използвани единствено съгласно същите условия, като установените в разрешителното, посочено в параграф 3.
В този случай превозвачът осигурява наличието на следните документи в превозното средство:
а) копие от разрешителното за редовен превоз;
б) копие от договора, сключен между превозвача, извършващ редовен превоз, и предприятието, което предоставя допълнителните превозни средства, или равностоен документ;
в) заверено копие от лиценза на Общността, издаден на превозвача, който предоставя допълнителни превозни средства за целите на превоза.
Все още няма други разпоредби, които препращат към чл. 6.