Член 11

1.Когато митническите органи са задържали стоки, за които се подозира, че нарушават право върху интелектуалната собственост, в някоя от ситуациите, визирани в член 1, параграф 1, или са суспендирали освобождаването им, държавите-членки могат да предвидят в съответствие с националното си законодателство, опростена процедура, която може да се използва със съгласието на титуляря на правата, и която дава на митническите органи възможността да направят така че тези стоки да бъдат оставени за унищожаване под митнически контрол, без да бъде необходимо да се определя дали е имало нарушение на право върху интелектуалната собственост по смисъла на националното законодателство. С оглед на това държавите-членки прилагат, при спазване на своето национално законодателство, следните условия:

— в срок от десет работни дни или от три работни дни, ако се касае за бързо развалящи се стоки, считано от уведомлението, предвидено в член 9, титулярят на правата уведомява писмено митническите органи, че стоките, които са предмет на процедурата, нарушават право върху интелектуалната собственост, визирано в член 2, параграф 1, и предоставя на митническите органи писменото съгласие на декларатора, притежателя или собственика на стоките, според което стоките се изоставят за унищожаване. Със съгласието на митническите органи тази информация може да бъде предадена направо на митницата от декларатора, притежателя или собственика на стоките. Това съгласие се смята за прието, когато деклараторът, притежателят или собственикът на стоките не се е противопоставил изрично на тяхното унищожаване в отпуснатия срок. Когато обстоятелствата оправдават това, този срок може да бъде удължен с десет работни дни;

— освен ако не е предвидено друго в националното законодателство, унищожаването се извършва за сметка на титуляря на правата и на негова отговорност и систематично се предшества от вземане на проби, които се съхраняват от митническите органи, така че да могат да послужат при необходимост като приемливи доказателства по време на съдебни процедури в държавата-членка, която евентуално ги поиска.

2.Във всички останали случаи, например когато деклараторът, притежателят или собственикът на стоките се противопостави на унищожаването им или го оспори, се прилага процедурата, предвидена в член 13.