Член 22
Препращане до Комисията
1. Една или повече държави-членки могат да изискат Комисията да разгледа всяка концентрация по член 3, която няма общностно измерение по смисъла на член 1, но засяга търговията между държави-членки и заплашва да застраши сериозно конкуренцията на територията на държавата-членка или държавите-членки, които са отправили искането.
Такова искане се отправя най-много в срок 15 работни дни от датата на постъпване на нотификацията за концентрация или, в случай че не се изисква нотифициране, от датата, на която то е станало известно по друг начин на съответната държава-членка.
2. Комисията незабавно информира компетентните органи на съответните държави-членки и засегнатите предприятия за всички искания, получени съгласно параграф 1.
Всяка друга държава-членка има право да се присъедини към първоначалното искане в срок 15 работни дни от момента, в който е информирана от Комисията за първоначалното искане.
Всички национални срокове, отнасящи се до концентрацията, спират да текат, докато в съответствие с предвидената по настоящия член процедура не бъде решено дали концентрацията да бъде оценявана. Веднага след като дадена държава-членка е информирала Комисията и засегнатите предприятия, че не желае да се присъедини към искането, националните срокове, които са били спрени, започват да текат отново.
3. Комисията може, най-късно в срок от 10 работни дни след изтичането на срока по параграф 2, да реши да оцени концентрацията, ако счита, че тя засяга търговията между държави-членки и заплашва сериозно да застраши конкуренцията на територията на държавата-членка или държавите-членки, които са отправили искането. В случай че Комисията не вземе решение в този срок, се счита, че тя е приела решение да оцени концентрацията в съответствие с отправеното искане.
Комисията информира всички държави-членки и засегнати предприятия за решението си. Тя може да изиска представянето на нотификация съгласно член 4.
Държавата-членка или държавите-членки, които са отправили искането, не могат да прилагат повече националното си законодателство в областта на конкуренцията по отношение на концентрацията.
4. Член 2, член 4, параграфи от 2 до 3, членове 5, 6 и от 8 до 21 се прилагат, когато Комисията оценява концентрация съгласно параграф 3. Член 7 се прилага, доколкото концентрацията не е била осъществена до датата, на която Комисията е информирала засегнатите предприятия за отправеното искане.
Когато не се изисква нотифициране съгласно член 4, срокът по член 10, параграф 1, в който може да се образува производство, започва от работния ден, следващ този, в който Комисията е информирала засегнатите предприятия, че е решила да оцени концентрацията съгласно параграф 3.
5. Комисията може да информира една или няколко държави-членки, че счита, че дадена концентрация отговаря на критериите по параграф 1. В такива случаи Комисията може да покани тази държава-членка или тези държави-членки да отправят искане по параграф 1.
Глоби
Член 14Глоби1. Комисията може с решение да наложи на лицата по член 3, параграф 1, буква б), предприятия или обединения на предприятия глоби, непревишаващи 1 на сто от общия оборот на съответните предприятия или обединения на предприятия по смисъла на член 5, когато умишлено или поради небрежност:а) предоставят неточна или подвеждаща информация в становище, уверение, нотификация или...
Спиране на производството
Чл. 40. (1) (Доп. - ДВ, бр. 95 от 2025 г., в сила от 07.11.2025 г.) Комисията с определение може да спре производството, когато окончателното ѝ произнасяне зависи от решаване на въпрос или спор от компетентността на друг орган или на комисията по друго образувано пред нея производство.(2) Комисията с определение може да спре производството и в случаите по чл....
Прекратяване на производството
Чл. 41. Не се образува производство, а образуваното се прекратява с решение на комисията:1. когато комисията не е компетентна да се произнесе;2. когато е изтекла установената в закона давност;3. в случаите по чл. 11, параграф 6 и чл. 13 от Регламент (ЕО) № 1/2003 и по чл. 22, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 139/2004;4. когато уведомителят или ответната страна...