(92) Дружествата, на които не бе предоставено индивидуално третиране на базата на член 9, параграф 5, буква а) от основния регламент, просто повториха своята претенция, че техните експортни количества са свободно определени. Напомняме, че техните количества на експортните продажби бяха фиксирани в инвестиционните лицензи на дружествата и следователно не биха могли да бъдат разглеждани като свободно определени от дружествата, тъй като всяко отклонение от съотношението, залегнало в техния инвестиционен лиценз би изисквало предварително модифициране на последния, което би трябвало да бъде одобрено от съответните органи. Макар, че тези износители претендираха, че съотношението е свободно определено от дружеството на базата на икономически съображения, счита се, че няма причина за посочване на експортно съотношение в инвестиционен лиценз, с което изрично да се забранява на дружеството да продава част от своята продукция на вътрешния пазар. При тези обстоятелства, въпросното дружество повече не е свободно да решава дали по всяко време предпочита да продава вътрешния пазар по-голямо количество от позволеното в лиценза му, тъй като подлежи на предварително съгласуване от съответните органи.