Член 11

Данък добавена стойност

1.Данък добавена стойност (ДДС) се смята за допустим разход, единствено ако е бил наистина и окончателно поет от органа, отговорен за изпълнението. ДДС, който се възстановява независимо под каква форма, не се смята за допустим, дори ако не е действително възстановен на органа, отговорен за изпълнението или на крайния бенефициер.

2.В случаите, когато крайният бенефициер е предмет на схема с фиксирана ставка в съответствие с дял XIV на Директива 77/388/ЕИО на Съвета , платеният ДДС се смята за възстановим за целите на параграф 1.

3.При никакви обстоятелства размерът на частичното финансиране от Общността не може да надвишава общата стойност на допустимите разходи, от които е изключен ДДС.