Член 85
Създаване на комитетите
1. Всяка държава-членка може да номинира кандидати за членство в Комитета за оценка на риска. Изпълнителният директор съставя списък на номинираните, който се публикува на интернет страницата на Агенцията, без да се засяга член 88, параграф 1. Управителният съвет назначава членовете на комитета от този списък, включвайки поне един член, но не повече от двама от кандидатите на всяка държава-членка, която е номинирала кандидати. Членовете се назначават въз основа на тяхната роля и опит в изпълнението на задачите, посочени в член 77, параграф 3.
2. Всяка държава-членка може да номинира кандидати за членство в Комитета за социално-икономически анализ. Изпълнителният директор съставя списък на кандидатите, който се публикува на интернет страницата на Агенцията, без да се засяга член 88, параграф 1. Управителният съвет назначава членовете на комитета от този списък, като включва поне един член, но не повече от двама от кандидатите на всяка държава-членка, която е номинирала кандидати. Членовете се назначават въз основа на тяхната роля и опит в изпълнението на задачите, посочени в член 77, параграф 3.
3. Всяка държава-членка определя един член за Комитета на държавите-членки.
4. Комитетите се стремят да имат широк обхват от експертен опит в съответната област сред техните членове. За тази цел комитетите могат да приемат максимум пет допълнителни членове, избрани на основата на специфичната им компетентност.
Членовете на комитетите се назначават за период от три години, който може да бъде подновен.
Членовете на Управителния съвет не могат да бъдат членове на комитетите.
Членовете на всеки комитет могат да бъдат придружавани от съветници по научни, технически или регулаторни въпроси.
Изпълнителният директор или негов представител и представители на Комисията следва да бъдат упълномощени да посещават всички заседания на комитетите и работните групи, свиквани от Агенцията или нейните комитети, като наблюдатели. Заинтересовани страни могат също да бъдат канени като наблюдатели на заседанията, когато е подходящо, по искане на членовете на комитета или на Управителния съвет.
5. Членовете на всеки комитет, назначени след номинация на държава-членка, гарантират, че съществува подходяща координация между задачите на Агенцията и работата на компетентния орган на тяхната държава-членка.
6. Членовете на комитетите се подпомагат от научните и техническите ресурси, с които разполагат държавите-членки. За тази цел държавите-членки предоставят подходящи научни и технически ресурси на членовете на комитетите, които те са номинирали. Всеки компетентен орган на държава-членка улеснява дейностите на комитетите и техните работни групи.
7. Държавите-членки се въздържат от даването на каквато и да е инструкция на членовете на Комитета за оценка на риска или на Комитета за социално-икономически анализ, или на техни научни и технически съветници и експерти, която е несъвместима с индивидуалните задачи на тези лица или със задачите, отговорностите и независимостта на Агенцията.
8. Когато изготвя становище, всеки комитет полага всички усилия, за да постигне консенсус. Ако подобен консенсус не може да бъде постигнат, становището съдържа позицията на мнозинството от членовете, включително техните основания. Позицията(те) на малцинството, включително техните основания, се публикува.
9. Всеки комитет разработва предложение за свой собствен процедурен правилник, който да бъде одобрен от Управителния съвет, в рамките на 6 месеца, след като комитетите за пръв път са били назначени.
Тези правила по-специално определят процедурите за замяна на членове, процедурите за делегиране на определени задачи на работни групи, сформирането на работни групи и създаването на процедура за спешно приемане на становища. Председателят на всеки комитет е служител на Агенцията.