Член 21

Заключителни разпоредби

Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след датата на публикуването му в Официален вестник на Европейските общности.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 17 юли 2000 година.

Процесът на определяне и избор на ключовите аспекти на околната среда, както и определянето на критерии за екомаркировка включва следните стъпки:

— проучване на приложимостта и на пазара,

— проучване на жизнения цикъл,

— анализ на подобренията,

— предложение за специфичните критерии.

При проучването на приложимостта и на пазара се вземат под внимание различните видове продуктови групи на пазара на Общността, произведените или доставени, внесени и продадени количества и пазарната структура в държавите-членки. Взема се под внимание и вътрешната и външна търговия.

Оценява се възприемането от потребителите, функционалните различия между видовете продукти и необходимостта от определяне на подгрупи.

Ключовите аспекти на околната среда, за които е необходимо да се разработят критерии, се определят с помощта на резултатите от проучване на жизнения цикъл и в съответствие с международно признати методи и стандарти. В зависимост от случая, надлежно се отчитат заложените принципи в стандарти EN ISO 14040 и ISO 14024.

При анализа на подобренията се отчитат по-специално следните аспекти на околната среда:

— теоретичният потенциал за подобрение на околната среда, заедно с възможните промени в пазарните структури. Това се основава на оценката на подобренията в резултат от проучването на жизнения цикъл,

— техническата, промишлена и икономическа приложимост и пазарните изменения,

— потребителските нагласи, възприятия и предпочитания, които могат да повлияят върху ефективността на знака за екомаркировка.

В окончателното предложение за екологични критерии се отчитат съответните аспекти на околната среда, които са свързани с продуктовата група.

Знакът за екомаркировка се присъжда на продукти, които отговарят на критериите за всички ключови аспекти на околната среда. Той включва информация за потребителите в съответствие с член 8 и има следния вид.

Знакът за екомаркировка се състои от две части: клетка 1 и клетка 2, както следва:

Клетка 2 съдържа информация за основанията за присъждане на знака за екомаркировка. Тази информация трябва да се отнася най-малко за едно, но не и за повече от три въздействия върху околната среда. Информацията е под формата на кратко описание с думи.

Пример:

Когато е практично, клетки 1 и 2 се използват заедно, но когато пространството е важен фактор за малките по размер стоки, в някои случаи клетка 2 може да се пропусне, при условие че в други случаи във връзка със същия продукт се използва целият етикет. Например, клетка 1 може да се използва върху самия продукт, ако целият етикет фигурира на друго място върху опаковката, в информационните листовки към продукта или на други търговски материали.

За разработването на критерии за екомаркировка, както и на свързаните с тези критерии изисквания за оценка и проверка, се прилагат следните принципи:

а) За разработването на критериите за екомаркировка за всяка продуктова група в рамките на СЕЕС се създава специална работна група, в която участват посочените в член 15 заинтересовани страни и посочените в член 14 компетентни органи.

б) Заинтересованите страни участват в процеса на определяне и подбор на ключовите аспекти на околната среда, особено през следните етапи:

i) проучване на приложимостта и на пазара;

ii) проучване на жизнения цикъл;

iii)

анализ на подобренията;

iv) предложения за критерии.

Полагат се всички разумни усилия за постигане на съгласие в хода на процеса, като същевременно се цели постигането на висока степен на защита на околната среда.

Преди срещата на специалната работна група, се издава и своевременно се разпространява сред участници работен документ, в който се съдържат в обобщен вид основните констатации от всеки етап.

а) Издава се и се публикува окончателен доклад, който съдържа основните резултати. На заинтересованите се предоставят междинни документи, отразяващи резултатите от различните етапи на работа и се разглеждат направените по тях коментари.

б) Провеждат се открити консултации по съдържанието на доклада. Съгласно процедурата, предвидена в член 17, преди представянето на критериите на комитета се дава минимум 60-дневен срок за представяне на коментари по проекта за критерии. Вземат се под внимание всички получени забележки. При поискване се предоставя информация за предприетите мерки за отразяване на коментарите.

в) Докладът включва отчет за изпълнението и приложения с подробен списък на изчисленията.

Гарантира се опазване на поверителния характер на предоставената информация от физически лица, обществени организации, частни фирми, заинтересовани групи и страни и други източници.

Заявлението за присъждане на екомаркировка подлежи на заплащане на такса във връзка с разходите за обработка на заявлението. Определят се минимален и максимален размер на таксата.

В случай на малки и средни предприятия , както и при производители на продукти или доставчици на услуги от развиващи се страни, таксата за заявление се намалява най-малко с 25 %.

Всеки заявител, на когото е присъден знакът за екомаркировка, заплаща годишна такса за използване на етикета на компетентния орган, който му го е присъдил.

Срокът, за който се заплаща таксата, започва да тече от датата на присъждане на знака за екомаркировка на заявителя.

Годишната такса се изчислява в зависимост от годишния обем на продажбите на съответния продукт в Общността. Определя се минимален и максимален размер на таксата.

В случай на малки и средни предприятия , както и при производители на продукти или доставчици на услуги от развиващи се страни, таксата за заявление се намалява най-малко с 25 %.

Заявители, които са получили удостоверение съгласно EMAS или ISO 14001, могат да получат допълнително намаление на годишната такса.

Допълнителни намаления на таксата могат да се отпускат по целесъобразност съгласно разпоредбите на член 17.

Таксата за заявление и годишната такса не включват разходите за евентуално необходими изпитвания и проверки на продуктите, които са предмет на заявленията. Разходите за такива изпитвания и проверки са за сметка на заявителите.

При изготвяне на изискванията за оценяване и удостоверяване, трябва да се съблюдава целта разходите да бъдат сведени до строг минимум. Това е особено важно, за да се улесни участието на малки и средни предприятия в схемата на Общността за екомаркировка и по този начин да се способства за по-широкото разпространение на схемата.