Член 4
Избор на съд
1.Страните могат да се договорят, че в дадена държава-членка следният съд или съдилища са компетентни да се произнасят по спорове, свързани със задължения за издръжка, които са възникнали или могат да възникнат помежду им:
а) съд или съдилища на държавата-членка, в която е обичайното местопребиваване на една от страните,
б) съд или съдилища на държавата-членка, чийто гражданин е една от страните,
в) при задължения за издръжка между съпрузи и бивши съпрузи: i) съдът, компетентен да се произнася по техните спорове относно брачни отношения, или ii) съд или съдилища на държавата-членка, в която е било последното общо обичайно местопребиваване на съпрузите в продължение на не по-малко от една година. Условията, посочени в буква а), б) или в), трябва да са изпълнени в момента на сключване на споразумението относно избора на съд или в момента на образуване на производството. Компетентността, предоставена по силата на споразумение, е изключителна, освен ако страните не са договорили друго.
2.Споразумението относно избора на съд се сключва в писмена форма. Всяко съобщаване по електронен път, което осигурява траен запис на споразумението, се счита за равностойно на „писмена форма“.
3.Настоящият член не се прилага при спор относно задължение за издръжка на дете, ненавършило осемнадесет години.
4.Ако страните са се договорили да предоставят изключителна компетентност на съд или съдилища на държава, страна по Конвенцията относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела ( 18 ), подписана на 30 октомври 2007 г. в Лугано (наричана по-долу „Конвенцията от Лугано“), при условие че тази държава не е държава-членка, посочената конвенция се прилага, освен по отношение на споровете, посочени в параграф 4.