Член 21

Отказ или спиране на изпълнението

1.Основанията за отказ или за спиране на изпълнението в съответствие с правото на държавата-членка по изпълнение се прилагат, ако не са несъвместими с прилагането на параграфи 2 и 3.

2.По молба на длъжника, компетентният орган на държавата-членка по изпълнение отказва изцяло или частично изпълнението на решението на съда по произход, ако правото да се получи изпълнение на решението, постановено от съда по произход, е погасено по давност по смисъла на правото на държавата-членка по произход или на държавата-членка по изпълнение, като се взема предвид по-дългият давностен срок.

Освен това по молба на длъжника компетентният орган на държавата-членка по изпълнение може да откаже изцяло или частично изпълнението на решението на съда по произход, ако то е несъвместимо с решение, постановено в държавата-членка по изпълнение, или с решение, постановено в друга държава-членка или трета държава, което отговаря на условията, необходими за признаването му в държавата-членка по изпълнение.

Решение, което има за последица изменението на предходно решение относно задължения за издръжка поради промяна на обстоятелствата, не се смята за несъвместимо решение по смисъла на втората алинея.

3.По молба на длъжника компетентният орган на държавата-членка по изпълнение може да спре изцяло или частично изпълнението на решението на съда по произход, когато компетентният съд на държавата-членка по произход е бил сезиран с молба за преразглеждане на решението на съда по произход в съответствие с член 19.

Освен това, по молба на длъжника компетентният орган на държавата-членка по изпълнение спира изпълнението на решението на съда по произход, ако изпълнителната сила на решението е спряна в държавата-членка по произход.