Член 57

Докладване на последващи действия и невъзстановяване

1.В срок два месеца след края на всяко тримесечие държавите-членки информират Комисията, като се позовават на всички предходни доклади, извършени по член 55, за заведените производства по отношение на всички нередности, които са били съобщени преди това, и за важни промени, които произтичат от тях.

Тази информация включва най-малко следното:

а) сумите, които са били или се очаква да бъдат възстановени;

б) всички временни мерки, предприети от държавите-членки, които да гарантират, че неправомерно платените суми ще бъдат възстановени;

в) всички съдебни и административни производства, заведени с оглед възстановяване на неправомерно платените суми и налагане на санкции;

г) причините за прекратяване на процедури по възстановяване;

д) прекратяване на наказателно преследване.

Държавите-членки докладват на Комисията административните или съдебните решения или основните елементи в тях, които се отнасят до приключването на такива производства, и декларират дали установените факти водят до подозрение за измама. Ако е налице случай по буква г), държавите-членки го съобщават на Комисията, доколкото е възможно, преди вземането на решение.

2.В случай че държава-членка смята, че дадена сума не може да бъде възстановена или не се очаква да бъде възстановена, тя информира Комисията в специален доклад за сумата, която не може да бъде възстановена, и релевантните към това решение факти за разпределението на загубата по член 70, параграф 2 от основния регламент.

Тази информация се излага с достатъчно подробности, така че Комисията да може да вземе решение възможно най-бързо, след като се консултира с органите на дадената държава-членка.

Информацията включва най-малко следните елементи:

а) копие от решението за финансиране;

б) датата на последното плащане към бенефициера;

в) копие от нареждането за възстановяване;

г) при фалити, които подлежат на докладване по член 55, параграф 2, копие от документа, който удостоверява неплатежоспособността на бенефициера;

д) кратко описание на мерките, предприети от държавата-членка, като се посочват датите, на които са били предприети, с цел възстановяване на съответната сума.

3.В посочения в параграф 2 случай Комисията може изрично да изиска от държавата-членка да продължи процедурата по възстановяване.