Член 8

Разчет за доставените количества

1.В края на всеки един от дванадесетмесечните периоди, изкупвачът изготвя за всеки един производител разчет, посочващ най-малко количеството на доставеното от производителя мляко и неговата масленост през този период.

Когато годината е високосна, количеството мляко се намалява с една шестдесета от доставените количества през месеците февруари и март.

2.Всяка година до 15 май, изкупвачът изпраща до компетентния орган в държавата-членка декларация, която обобщава разчетите, посочени в параграф 1, и посочва най-малкото общо количество мляко, изкупено от съответния изкупвач и неговата масленост, и ако има решение на държавата-членка за такова изискване, за всеки производител се посочва референтното количество и представителната масленост, коригираното количество съгласно член 10, параграф 1, сборът от индивидуалните референтни количества и коригираните количества, както и средната масленост на продукцията.

Където това е приложимо, изкупвачът декларира, че не е получавал доставки през разглеждания период.

3.Държавите-членки изискват от изкупвачите, които не спазват срока, посочен в параграф 2, да заплатят сума, равняваща се на дължимата такса за надвишаване, съответстваща на 0,01 % за всеки календарен ден на забава, върху количествата мляко, които са им доставени от производителите. Ако, поради липса на декларация, тези количества не са известни, те могат да бъдат оценени от компетентния орган. Сумата не може да бъде по-малка от 100 EUR и по-голяма от 100 000 EUR.

4.Ако преди 15 юни не е представена декларация, в рамките на петнадесетте работни дни държавите-членки официално изискват от изкупвача да представи такава декларация в рамките на петнадесетте дни. Ако в края на този период не бъде представена декларация, държавите-членки оттеглят одобрението или изискват плащането на сума, пропорционална на съответния обем мляко и сериозността на нарушението.

Параграф 3 продължава да се прилага през периода на официално изискване.

5.Санкциите, посочени в параграфи 3 и 4, не се налагат, когато държавата-членка признае случай на непреодолима сила или открие, че нарушението не е извършено умишлено или в резултат на груба небрежност, или в случаите, когато нередностите са незначителни по размер, по отношение на функционирането на схемата или ефективността на проверките.