Член 9

Присъждане на екомаркировка на ЕС и условия за използването ►C1ѝ ◄

1.Всеки оператор, който желае да използва екомаркировка на ЕС подава заявление до посочените в член 4 компетентни органи, в съответствие със следните правила:

а) когато продуктът произхожда от една единствена държава-членка, заявлението се подава до компетентен орган на тази държава-членка;

б) когато продуктът произхожда под една и съща форма от няколко държави-членки, заявлението може да се подаде до компетентен орган в една от тези държави-членки;

в) когато продуктът е с произход извън Общността, заявлението се подава до компетентен орган на която и да е от държавите-членки, в които продуктът ще се пуска или е бил пуснат на пазара.

2.Екомаркировката на ЕС е във формата, изобразена в приложение II.

Екомаркировката на ЕС може да се използва само за продукти, които съответстват на критериите за екомаркировка на ЕС за съответните продукти и на които е присъден знак за екомаркировка на ЕС.

3.В заявлението се посочва пълната информация за връзка с оператора, както и съответната група продукти, и пълното описание на продукта, както и цялата друга информация, поискана от компетентния орган.

Към заявлението се прилага цялата необходима документация, както е определено в съответната мярка на Комисията за установяване на критерии за екомаркировка на ЕС за въпросната група продукти.

4.Компетентният орган, до когото е подадено заявление, събира такси съгласно приложение III. Необходимо условие за използването на екомаркировката на ЕС е таксите да бъдат платени навреме.

5.В срок от два месеца след получаването на заявлението, компетентният орган проверява дали документация е пълна и уведомява оператора. Компетентният орган може да отхвърли заявлението, ако операторът не допълни документацията в срок от шест месеца след такова уведомление.

Ако документацията е пълна и компетентният орган е проверил съответствието на продукта с критериите за екомаркировка на ЕС и изискванията за оценка, публикувани в съответствие с член 8, компетентният орган определя регистрационен номер на продукта.

Операторите поемат разходите по изпитването и оценката за съответствие с критериите за екомаркировка на ЕС. Операторите може да бъдат таксувани за пътни разходи и настаняване, когато е необходимо извършването на проверка на място извън територията на държавата-членка, в която е установен компетентният орган.

6.Когато критериите за екомаркировка на ЕС изискват производствените обекти да отговарят на определени изисквания, последните трябва да бъдат изпълнени във всички обекти, в които се произвежда продуктът, носещ екомаркировката на ЕС. При необходимост компетентният орган предприема проверка на място или определя упълномощено лице за тази цел.

7.Компетентните органи признават с предимство изпитванията, акредитирани в съответствие със стандарта ISO 17025 и проверките, извършвани от органи, акредитирани в съответствие със стандарта EN 45011 или равностоен международен стандарт. Компетентните органи си сътрудничат, за да се гарантира ефективно и последователно прилагане на процедурите за оценяване и проверка, най-вече чрез работната група, посочена в член 13.

8.Компетентният орган сключва с всеки оператор договор, който включва условията за използване на екомаркировката на ЕС (включително клаузи относно предоставянето и отнемането на екомаркировката на ЕС, в частност след преразглеждане на критериите). За тази цел се използва стандартен договор в съответствие с образеца в приложение IV.

9.Операторът има право да постави екомаркировката на ЕС върху продукта само след сключване на договора. Операторът поставя също и регистрационния номер върху продукта, носещ екомаркировката на ЕС.

10.Компетентният орган, присъдил екомаркировката на ЕС на продукт, уведомява Комисията за това. Комисията създава общ регистър и го актуализира редовно. Регистърът е обществено достъпен на уебсайт, посветен на екомаркировката на ЕС.

11.Екомаркировката на ЕС може да се използва върху продуктите, на които е присъдена екомаркировката на ЕС, както и върху свързаните с тях рекламни материали.

12.Присъждането на екомаркировката на ЕС не засяга екологичните или други нормативни изисквания на Общността или на националното законодателство, приложими към различните етапи от жизнения цикъл на продукта.

13.Правото за използване на екомаркировката на ЕС не се разпростира до използване на екомаркировката на ЕС като компонент на търговска марка.