Член 20

Процедура за принудително изпълнение

1. Без да се засягат разпоредбите на настоящата глава, процедурите за принудително изпълнение се уреждат от закона на държавата-членка на принудителното изпълнение.

Решение, което е удостоверено като европейско изпълнително основание, ще бъде изпълнено при същите условия както решение, което е постановено в държавата-членка на принудителното изпълнение.

2. Кредиторът трябва да предостави на компетентни органи за принудително изпълнение в държавата-членка на принудителното изпълнение:

а) екземпляр от решение, което отговаря на необходимите изисквания за доказателствена сила;

б) екземпляр на удостоверение за европейско изпълнително основание, което отговаря на необходимите изисквания за доказателствена сила; и

в) при нужда, препис на удостоверението за европейско изпълнително основание или превод на същото на официалния език на държавата-членка на принудителното изпълнение, или ако има няколко официални езика в държавата-членка на принудително изпълнение, на официалния език или на един от официалните езици на съдебното производство, от мястото, откъдето принудителното изпълнение е потърсено, съгласно законодателството на тази държава-членка, или друг език, който държавата-членка на принудително изпълнение е посочила, може да бъде приет. Всяка държава-членка може да посочи официалния език или езиците на институциите на Европейската общност, различен от техния собствен, на който приема да бъде съставено удостоверението. Преводът трябва да е заверен от оправамощено лице в една от държавите-членки.

3. На страна, която иска принудително изпълнение в държава-членка на удостоверение за европейско изпълнително основание, не може да се изисква никакъв залог, спогодба или депозит, под каквото и да е наименование, поради факта че е чужд гражданин, не е местно лице или не пребивава в държавата-членка на принудителното изпълнение.