(1) Международните отношения между държавите-членки и трети страни в областта на въздушния транспорт по традиция се определят от двустранни споразумения за въздухоплавателните услуги и техните приложения, както и от други сходни двустранни или многостранни спогодби.
(2) Вследствие решенията на Съда на Европейските общности по дела C-466/98, C-467/98, C-468/98, C-469/98, C-471/98, C-472/98, C-475/98 и C-476/98, Общността има изключителните компетенции относно различните аспекти на тези споразумения.
(3) Съдът също потвърди правото на въздушните превозвачите от Общността да се възползват от свободата на установяване в рамките на Общността, както и от правото на недискриминационен достъп до пазара.
(4) Когато се окаже, че предметът на дадено споразумение попада отчасти в сферата на компетенциите на Общността и отчасти на тези на държавите-членки, е важно да се гарантира тясно сътрудничество между последните и институциите на Общността, както в преговорния процес и сключването, така и в изпълнението на поетите ангажименти. Това задължение за сътрудничество произтича от изискването за единство на международното представителство на Общността. Институциите на Общността и на държавите-членки би следвало да предприемат всички необходими мерки, за да гарантират по-доброто сътрудничество в това отношение.
(5) Процедурата на сътрудничество между държавите-членки и Комисията, установена от настоящия регламент, не би следвало да накърнява разпределението на компетенциите между Общността и държавите-членки съгласно правото на Общността така, както е тълкувано от Европейския съд.
(6) Всички съществуващи двустранни споразумения между държавите-членки и трети страни, съдържащи разпоредби, които противоречат на правото на Общността, би следвало да бъдат изменени или заменени от нови споразумения, напълно съвместими с правото на Общността.
(7) Без да се засягат разпоредбите на Договора и по-специално член 300 от него, държавите-членки могат да пожелаят да внесат изменения в съществуващите споразумения и да предвидят тяхното прилагане до влизането в сила на споразумение, сключено от Общността;
(8) Съществено е да се гарантира, че когато дадена държава-членка води преговори, тя взима предвид правото на Общността, общите интереси на Общността и текущите преговори на равнище Общност.
(9) Ако дадена държава-членка желае да привлече въздушни превозвачи в процеса на преговори, всички тези, които са регистрирани на територията на съответната държава-членка, следва да се ползват от равноправно отношение.
(10) Установяването на територията на някоя държава-членка означава ефикасното и действително упражняване на дейности по стабилно регламентиран въздушен транспорт. Юридическата форма на това установяване, независимо дали става дума за клон или дъщерно дружество като юридическо лице, не би следвало да представлява решаващият фактор в това отношение. Когато едно предприятие е установено на територията на повече от една държава-членка, съгласно определението в Договора, то не трябва да допуска заобикалянето на националното законодателство и всяко от седалищата трябва да изпълнява евентуално наложените, в съответствие с правото на Общността, задължения от националното право, което се прилага за осъществяваните от него дейности.
(11) За да се гарантира, че правата на въздушните превозвачи на Общността не са неоправдано ограничени, не би следвало да се приемат нови договорености в двустранните споразумения за въздухоплавателни услуги, намаляващи броя на въздушните превозвачи на Общността, които може да бъдат определени за извършване на услуги на даден пазар.
(12) Държавите-членки би следвало да въведат недискриминационни и прозрачни процедури за разпределението на правата за трафик между въздушните превозвачи от Общността. В рамките на прилагането на тези процедури, държавите-членки би следвало да взимат надлежно предвид необходимостта да се гарантира приемствеността във въздухоплавателните услуги.
(13) Би следвало да се постановят необходимите мерки за прилагането на настоящия регламент съобразно Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г., относно установяването на процедурите за упражняване на изпълнителските правомощия, предоставени на Комисията (3).
(14) Всяка държава-членка може да се позове на поверителността на разпоредбите на договорените от нея двустранни споразумения и да поиска от Комисията да не съобщава тези сведения на другите държави-членки.
(15) Кралство Испания и Обединеното кралство се договориха в Лондон на 2 декември 1987 г. в съвместна декларация на министрите на външните работи на двете държави за по-тясно сътрудничеството при използването на летището в Гибралтар. Тези споразумения предстои да влязат в сила.
(16) Тъй като целите, които си поставя настоящият регламент, а именно координацията при преговорите, водени с трети страни за сключване на споразумения за въздухоплавателните услуги, необходимостта от гарантиране на хармонизиран подход при влизането в сила и при прилагането на тези споразумения, и проверката на тяхното съответствие с правото на Общността, не могат да бъдат осъществени в достатъчна степен от държавите-членки, и при това положение могат, с оглед обхвата на настоящия регламент, да бъдат по-добре осъществени на равнище Общност. Общността може да предприеме мерки съгласно принципа на субсидиарност, определен в член 5 от Договора. Съгласно принципа на пропорционалността така, както е определен във въпросния член, настоящият регламент не надвишава необходимото за постигането на тези цели,