Член 51

Специални разпоредби за зачитане на осигурителен период

1.Когато законодателството на държава-членка поставя отпускането на определени обезщетения в зависимост от осигурителен период, придобит само от специфична дейност като заето или като самостоятелно заето лице или от дейност, обхваната от специална схема за наети лица или самостоятелно заети лица, компетентната институция на тази държава-членка зачита периодите, завършени съгласно законодателството на други държави-членки, само ако е по съответстваща схема или, ако това не е налице - по същата професия или, ако е необходимо – по същата дейност като заето или като самостоятелно заето лице.

Ако, след като се зачетат така завършените периоди, заинтересованото лице не отговаря на условията за получаване на обезщетенията по специална схема, тези периоди се зачитат за целите на отпускане на обезщетенията по общата схема или ако това не е налице, по схемата, приложима за работници или служители, съгласно случая, при условие, че заинтересованото лице е било включено в някоя от тези схеми.

2.Осигурителните периоди, завършени съгласно специална схема на държава-членка се зачитат за целите на отпускането на обезщетения по общата схема или, ако това не е възможно, по схема, приложима за работници или чиновници на друга държава-членка, при условие, че заинтересованото лице е било включено в някоя от тези схеми, дори ако тези периоди са били вече отчетени в последната държава-членка по специална схема.

3.Когато в законодателството или в конкретна схема на държава-членка придобиването, запазването или възстановяването на правото на обезщетения се обуславя от изискването съответното лице да е било осигурено по времето на материализиране на риска, това изискване се смята за изпълнено, ако съответното лице е било осигурено преди това по законодателството или конкретна схема на тази държава-членка и ако към момента на материализиране на риска е осигурено за същия риск по законодателството на друга държава-членка или, в случай че това условие не е изпълнено, ако съгласно законодателството на друга държава-членка се дължи обезщетение за същия риск. Последното изискване обаче се счита за изпълнено в случаите, посочени в член 57.