Член 15
1. Банкноти и монети, деноминирани в национална валутна единица, както е упоменато в член 6, параграф 1, остават законно платежно средство в рамките на техните териториални граници най-късно до шест месеца след
►M2 от съответната дата на преминаване към парична наличност ◄ ; този период може да бъде съкратен от националното право.
2. Всяка участваща държава-членка може, за период най-много до шест месеца
►M2 от съответната дата на преминаване към парична наличност ◄ , да приеме правила за използването на банкнотите и монетите, деноминирани в нейната национална валутна единица, както е посочено в член 6, параграф 1 и да предприеме всички необходими мерки за улесняване на тяхното изтегляне от обращение.
3. По време на посочения в параграф 1 период кредитните институции в участващите държави-членки, които приемат
►C2 еврото ◄след 1 януари 2002 г., обменят безвъзмездно банкнотите и монетите на техните клиенти, деноминирани в националната валута на тази държава-членка, за банкноти и монети в
►C2 евро ◄до размер, който може да бъде определен в националното законодателство. Кредитните институции могат да изискват предизвестие, ако обменяният размер надвишава размера, определен в националното законодателство, или при отсъствието на такива разпоредби, определения от тях размер, който считат за обичаен.
Назованите в първата алинея кредитни институции обменят безвъзмездно банкноти и монети, деноминирани в националната валута на тази държава-членка, на различни от техните клиенти лица до размер, който може да бъде определен в националното законодателство, или при отсъствието на такива разпоредби, до определения от тях размер. Задължението, произтичащо от предходните две алинеи, може да бъде ограничено до специфични типове кредитни институции съгласно разпоредбите на националното законодателство.
По подобен начин обхватът на това задължение може да бъде разширен с други лица съгласно разпоредбите на националното законодателство.