Член 2

Приложно поле

1. Настоящият регламент се прилага към:

а) контрагентите по СФЦК, установени:

i) в Съюза, включително всички техни клонове, независимо от местоположението им;

ii) в трета държава, ако СФЦК е сключена в рамките на дейността на клон в Съюза на въпросния контрагент;

б) управляващите дружества на предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа („ПКИПЦК“) и ПКИПЦК, които са инвестиционни дружества в съответствие с Директива 2009/65/ЕО;

в) получилите разрешение по Директива 2011/61/ЕС лица, управляващи алтернативни инвестиционни фондове (ЛУАИФ);

г) контрагентите, извършващи повторно използване, установени:

i) в Съюза, включително всички техни клонове, независимо от местоположението им;

ii) в трета държава, когато:

— повторното използване се извършва в рамките на дейността на клон в Съюза на въпросния контрагент; или

— повторното използване се отнася до финансови инструменти, предоставени по силата на споразумение за обезпечение от установен в Съюза контрагент или от клон в Съюза на установен в трета държава контрагент.

2. Членове 4 и 15 не се прилагат по отношение на:

а) членовете на Европейската система на централните банки (ЕСЦБ), други институции на държавите членки, изпълняващи аналогични функции, както и други публични институции на Съюза, отговорни за или участващи в управлението на държавния дълг;

б) Банката за международни разплащания;

в) централната банка и други органи, изпълняващи аналогични функции, както и други публични органи, отговорни за или участващи в управлението на държавния дълг, в Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия.

3. Член 4 не се прилага по отношение на сделките, по които е контрагент член на ЕСЦБ.

4. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 30 за изменение на списъка, предвиден в параграф 2 от настоящия член.

За тази цел и преди да приема такива делегирани актове, Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад, в който се оценява международното третиране на централните банки и публичните органи, отговорни за или участващи в управлението на държавния дълг.

В този доклад се включва сравнителен анализ на третирането на централните банки и на тези органи в правната рамка на определени трети държави. Ако — особено предвид сравнителния анализ и потенциалното въздействие — в доклада се стигне до заключението, че тези централни банки и органи на трети държави е необходимо да бъдат освободени по отношение на паричните им отговорности от изискванията по член 15, Комисията приема делегиран акт и ги добавя в списъка, установен в параграф 2 от настоящия член.