Член 15
Повторно използване на финансови инструменти, получени съгласно споразумение за обезпечение
1. Всяко право на контрагентите да използват повторно финансови инструменти, получени като обезпечение, подлежи най-малко на следните две условия:
а) получаващият контрагент надлежно и писмено е уведомил предоставящия контрагент за потенциалните рискове и последствия, които може да породи едно от следните:
i) даването на съгласие за право на използване на обезпечение, предоставено по споразумение за обезпечение с предоставяне на залог, съгласно член 5 от Директива 2002/47/ЕО;
ii) сключването на споразумение за финансово обезпечение с прехвърлително действие.
б) предоставящият контрагент предварително е дал изричното си съгласие, удостоверено със собственоръчния подпис или по равностоен законно установен начин от предоставящия контрагент по споразумение за обезпечение с предоставяне на залог, чиито условия предвиждат право на ползване в съответствие с член 5 от Директива 2002/47/ЕО, или изрично се е съгласил да предостави обезпечение посредством споразумение за финансово обезпечение с прехвърлително действие.
По отношение на първа алинея,буква а), предоставящият контрагент се уведомява писмено най-малко за рисковете и последиците, които могат да възникнат в случай на неплатежоспособност на получаващия контрагент.
2. Всяко упражняване от контрагентите на правото им на повторно използване подлежи най-малко на следните две условия:
а) повторното използване е предприето в съответствие с условията, определени в споразумението за обезпечение, посочено в параграф 1, буква б);
б) финансовите инструменти, получени съгласно споразумение за обезпечение, са прехвърлени от сметката на предоставящия контрагент.
Чрез дерогация от буква б) от първа алинея, когато контрагент по споразумение за обезпечение е установен в трета държава и сметката на контрагента, предоставящ обезпечението, се поддържа в трета държава съгласно изискванията, предвидени в правото на тази трета държава, повторното използване се доказва или чрез прехвърляне от сметката на предоставящия контрагент, или чрез други подходящи средства.
3. Настоящият член не засяга по-строгото секторно законодателство, по-специално директиви 2009/65/ЕО и 2014/65/ЕС, и националното право, насочено към гарантиране на по-висока степен на защита на предоставящите контрагенти.
4. Настоящият член не засяга националното право, уреждащо валидността или действието на сделката.