Член 1

Приложно поле

Регламент (ЕО) № 861/2007 се изменя, както следва:

1) Член 2 се заменя със следното:

1.Настоящият регламент се прилага при презгранични дела съгласно определението в член 3 по граждански и търговски въпроси, без оглед на естеството на съда или правораздавателния орган, когато стойността на иска не надвишава 5 000 EUR в момента на получаване на исковия формуляр от компетентния съд или правораздавателен орган, с изключение на всички лихви, разноски и разходи. Той не се прилага, по-специално, по отношение на данъчни, митнически или административни дела или по дела за отговорността на държавата за действия и бездействия при упражняване на държавна власт (acta jure imperii).

2.Настоящият регламент не се прилага по дела във връзка със:

а) гражданското състояние, правоспособността и дееспособността на физически лица;

б) имуществени права, произтичащи от брачни правоотношения или от отношения, които съгласно приложимото към тях право имат последици, сходни на тези, произтичащи от брак;

в) задължения за издръжка, произтичащи от семейни, родствени или брачни отношения или от родство по сватовство;

г) завещания и наследяване, включително задължения за издръжка, произтичащи в случай на смърт;

д) банкрут, производства, свързани с обявяването на дружества или други юридически лица в несъстоятелност, съдебни спогодби, конкордати и аналогични производства;

е) социално осигуряване;

ж) арбитраж;

з) трудово право;

и) наем на недвижими имоти, с изключение на искове за парични вземания; или

й) нарушения на правото на личен живот и на правата, свързани с личността, включително клевета.“

2) В член 3 параграфи 2 и 3 се заменят със следното:

„2.Местоживеенето се определя съгласно членове 62 и 63 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета (*1).

3.Подходящият момент за определяне дали дадено дело е презгранично е датата, на която исковият формуляр е получен от компетентния съд или правораздавателен орган.

3) Член 4 се изменя, както следва:

а) в параграф 4, втора алинея се добавя следното изречение:

„Съдът или правораздавателният орган информира ищеца за отхвърлянето на молбата му и дали има възможност за обжалване на такова отхвърляне.“;

б) параграф 5 се заменя със следното:

„5.Държавите членки гарантират, че стандартният исков формуляр А е наличен във всички съдилища и правораздавателни органи, пред които може да се образува производство по европейската процедура за искове с малък материален интерес, и той е достъпен чрез съответните национални уебсайтове.“

4) В член 5 параграф 1 се заменя със следното:

„1.Европейската процедура за искове с малък материален интерес е писмена процедура.

1а.Съдът или правораздавателният орган провежда устно изслушване само ако счете, че не е възможно съдебното решение да бъде постановено въз основа на писмените доказателства, или ако е поискано от една от страните. Съдът или правораздавателният орган могат да откажат подобно искане, ако счетат, че с оглед на обстоятелствата по делото устното изслушване не е необходимо за провеждането на справедлив процес. Отказът трябва да бъде мотивиран писмено. Той не може да бъде оспорван отделно от жалба срещу самото съдебно решение.“

5) Член 8 се заменя със следното:

1.Когато се счете за необходимо да се проведе устно изслушване в съответствие с член 5, параграф 1а, то се провежда чрез използване на подходяща технология за комуникация от разстояние, като видеоконферентна или телеконферентна връзка, каквато е на разположение на съда или правораздавателния орган, освен ако поради конкретните обстоятелства по делото използването на подобни технологии не е уместно за провеждането на справедлив процес.

Когато лицето, което трябва да бъде изслушано, е с местоживеене или обичайно пребиваване в държава членка, различна от държавата членка на сезирания съд или правораздавателен орган, участието на това лице при устно изслушване се осигурява чрез видеоконферентна връзка, телеконферентна връзка или друга подходяща технология за комуникация от разстояние чрез използване на процедурите, предвидени в Регламент (ЕО) № 1206/2001 на Съвета (*2).

2.Всяка страна, призована да присъства лично на устното изслушване, може да поиска използването на технология за комуникация от разстояние, при условие че съдът или правораздавателният орган разполага с такава технология, с мотива, че условията за осигуряване на лично присъствие, по-специално по отношение на евентуалните разходи, направени от посочената страна, биха били несъразмерни на стойността на иска.

3.Всяка страна, призована да участва при устно изслушване чрез технология за комуникация от разстояние, може да отправи искане да присъства лично на посоченото изслушване. В стандартния исков формуляр А и стандартния формуляр за отговор В, изготвени в съответствие с процедурата по член 27, параграф 2, се предоставя информация за страните, че възстановяването на разходите, направени от страната в резултат на нейното искане да присъства лично на устното изслушване, се урежда съобразно условията, установени в член 16.

4.Решението на съда или правораздавателния орган във връзка с искането по параграфи 2 и 3 не може да бъде оспорвано отделно от евентуално обжалване на самото съдебно решение.

6) Член 9 се заменя със следното:

1.Съдът или правораздавателният орган определя необходимите за съдебното решение средства за събиране на доказателствата и обхвата на доказателствата, според правилата, приложими за допустимостта на доказателствата. Той използва най-простия и най-необременяващия начин за събиране на доказателства.

2.Съдът или правораздавателният орган може да допусне събиране на доказателства чрез писмени показания на свидетели, вещи лица или страни.

3.Когато събирането на доказателства налага изслушването на дадено лице, изслушването се провежда в съответствие с условията по член 8.

4.Съдът или правораздавателният орган може да събира доказателства чрез вещи лица или устни показания, само ако не е възможно съдебното решение да бъде постановено въз основа на други доказателства.“

7) Член 11 се заменя със следното:

1.Държавите членки гарантират, че страните могат да получат както практическа помощ при попълване на формулярите, така и обща информация за приложното поле на европейската процедура за искове с малък материален интерес, както и обща информация за това кои съдилища или правораздавателни органи на съответната държава членка са компетентни да постановят съдебно решение в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес. Тази помощ се предоставя безплатно. Нищо в настоящия параграф обаче не изисква от държавите членки осигуряването на правна помощ или правно подпомагане под формата на правна оценка на конкретно дело.

2.Държавите членки гарантират, че информацията за органите или организациите, компетентни да предоставят помощ в съответствие с параграф 1, е на разположение във всички съдилища и правораздавателни органи, пред които европейската процедура за искове с малък материален интерес може да бъде започната, и е достъпна чрез съответните национални уебсайтове.“

8) Член 13 се заменя със следното:

1.Документите, посочени в член 5, параграфи 2 и 6, и съдебните решения, постановени в съответствие с член 7, се връчват:

а) по пощата, или

б) чрез електронни средства:

i) когато такива средства са технически достъпни и допустими в съответствие с процесуалните правила на държавата членка, в която се провежда европейската процедура за искове с малък материален интерес, и ако страната, на която следва да бъдат връчени документите, има местоживеене или обичайно пребиваване в друга държава членка в съответствие с правилата на тази държава членка; и

ii) когато страна, на която следва да бъдат връчени документите, изрично е приела предварително, че документите могат да ѝ бъдат връчени по електронен път, или която, съгласно процесуалните правила на държавата членка, в която тази страна е с местоживеене или обичайно пребиваване, е правно задължена да приеме този специфичен начин на връчване.

Връчването се удостоверява с потвърждение за получаване, което посочва датата на получаване.

2.Размяната на всички писмени съобщения, които не са посочени в параграф 1, между съда или правораздавателния орган и страните или други лица, участващи в производството, се извършва чрез електронни средства, което се удостоверява с потвърждение за получаване, когато такива средства са технически достъпни и допустими в съответствие с процесуалните правила на държавата членка, в която се провежда европейската процедура за искове с малък материален интерес, при условие че страната или лицето предварително са приели тези средства за комуникация или съгласно процесуалните правила на държавата членка, в която посочената страна или лице е с местоживеене или обичайно пребиваване, са правно задължени да приемат тези средства за комуникация.

3.В допълнение към всички други налични средства, в съответствие с процесуалните правила на държавите членки, за изразяване на необходимото предварително съгласие за използване на електронни средства, изисквано съгласно параграфи 1 и 2, такова съгласие може да бъде изразено чрез стандартния исков формуляр А и стандартния формуляр за отговор В.

4.Ако връчването на документите по начина, посочен в параграф 1, не е възможно, то може да се извърши по някой от начините, предвидени в член 13 или член 14 от Регламент (ЕО) № 1896/2006.

Ако размяната на съобщения в съответствие с параграф 2 не е възможна или поради особените обстоятелства по делото — не е уместна, може да се използва всеки друг начин на съобщаване, допустим по правото на държавата членка, в която се провежда процедурата за искове с малък материален интерес.“

9) Вмъква се следният член:

1.Съдебните такси, събирани в държава членка за европейската процедура за искове с малък материален интерес, не са несъразмерни и по-високи от съдебните такси, събирани за националните опростени съдебни процедури в същата държава членка.

2.Държавите членки гарантират, че страните могат да платят съдебните такси чрез начини за плащане от разстояние, които им позволяват да извършат плащането и от държава членка, различна от държавата членка, в която се намира съдът или правораздавателният орган, чрез предлагане на поне един от следните начини на плащане:

а) банков превод;

б) плащане с кредитна или дебитна карта; или

в) директен дебит от банковата сметка на ищеца.“

10) Член 17, параграф 2 се заменя със следното:

„2.Членове 15а и 16 се прилагат по отношение на всички обжалвания.“

11) Член 18 се заменя със следното:

1.Ответник, който не се е явил по делото, има право да подаде молба за преразглеждане на съдебното решение, постановено в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес, пред компетентния съд или правораздавателен орган на държавата членка, в която е постановено съдебното решение, когато:

а) исковият формуляр не е бил връчен на ответника или в случай на устно изслушване той не е бил призован да присъства на изслушването в достатъчен срок и по начин, който би му позволил да организира защитата си; или

б) ответникът е бил възпрепятстван да оспори иска поради непреодолима сила или поради извънредни обстоятелства, без никаква вина от негова страна,

освен ако ответникът не е упражнил правото си на обжалване на съдебното решение, когато е имал възможност да направи това.

2.Срокът за подаване на молба за преразглеждане е 30 дни. Той започва да тече от деня, в който ответникът действително се е запознал със съдържанието на съдебното решение и е можел да предприеме действия, и най-късно от датата на първата изпълнителна мярка, която води до налагане на ограничение на ответника да се разпорежда цялостно или частично с имуществото си. Не се допуска удължаване на срока.

3.Ако съдът отхвърли молбата за преразглеждане по параграф 1 с мотива, че никое от предвидените в посочения параграф основания за преразглеждане не е налице, съдебното решение остава в сила.

Ако съдът реши, че преразглеждането е оправдано на което и да е от основанията, посочени в параграф 1, съдебното решение, постановено в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес, се счита за нищожно. Ищецът обаче не губи предимството от каквото и да е прекъсване на давностните или преклузивните срокове, когато такова прекъсване се прилага съгласно националното право.“

12) В член 20 параграф 2 се заменя със следното:

„2.По молба на една от страните съдът или правораздавателният орган издава удостоверение за съдебно решение, постановено в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес, като използва стандартен формуляр Г, съдържащ се в приложение IV, без никакви допълнителни разноски. При поискване съдът или правораздавателният орган предоставят на тази страна удостоверението на всеки друг официален език на институциите на Съюза чрез използване на многоезичния динамичен стандартен формуляр, който е наличен на европейския портал за електронно правосъдие. Никоя разпоредба на настоящия регламент не задължава съда или правораздавателния орган да предоставя превод и/или транслитерация на текста в полетата за свободен текст на удостоверението.“

13) В член 21, параграф 2 буква б) се заменя със следния текст:

„б) 14) Вмъква се следният член:

1.Всяка държава членка може да посочи официалния език или езици на институциите на Съюза, различни от нейния или нейните, на които тя приема да е издадено удостоверението, посочено в член 20, параграф 2.

2.Всеки превод на информация по съдържанието на съдебно решение, предоставена в удостоверението, посочено в член 20, параграф 2, се извършва от лице, квалифицирано да извършва писмени преводи в една от държавите членки.“

15) Вмъква се следният член:

Съдебна спогодба, одобрена или сключена пред съд или правораздавателен орган в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес, която има изпълнителна сила в държавата членка, в която е проведена процедурата, се признава и изпълнява в друга държава членка при същите условия като съдебно решение, постановено в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес.

Разпоредбите на глава III се прилагат mutatis mutandis за съдебните спогодби.“

16) Член 25 се заменя със следното:

1.До 13 януари 2017 г. държавите членки съобщават на Комисията:

а) съдилищата или правораздавателните органи, които са компетентни да постановяват решения по европейската процедура за искове с малък материален интерес;

б) средствата за комуникация, които се приемат за целите на европейската процедура за искове с малък материален интерес и са на разположение на съдилищата или правораздавателните органи в съответствие с член 4, параграф 1;

в) органите или организациите, които са компетентни за предоставянето на практическа помощ в съответствие с член 11;

г) средствата за електронни услуги и комуникация, които са технически достъпни и допустими съгласно техните процесуални правила в съответствие с член 13, параграфи 1, 2 и 3, и средствата за изразяването на предварително съгласие за използването на електронни средства съгласно изискванията на член 13, параграфи 1 и 2, ако има такива, които са достъпни съгласно тяхното национално право;

д) лицата или професиите, ако има такива, които са правно задължени да приемат връчване на документи или други писмени съобщения чрез електронни средства в съответствие с член 13, параграфи 1 и 2;

е) съдебните такси, които се събират в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес, или как се изчисляват те, както и допустимите начини за плащане на съдебните такси в съответствие с член 15а;

ж) наличните процедури за обжалване по тяхното процесуално право в съответствие с член 17, сроковете за подаване на такава жалба и съда или правораздавателния орган, пред който тя може да бъде подадена;

з) процедурите за подаване на молба за преразглеждането, предвидено в член 18, и съдилищата или правораздавателните органи, които са компетентни да извършват такова преразглеждане;

и) езиците, които те приемат съгласно член 21а, параграф 1; и

й) органите, които са компетентни по отношение на изпълнението, както и органите, които са компетентни за целите на прилагането на член 23.

Държавите членки уведомяват Комисията за всички последващи промени в тази информация.

2.Комисията осигурява публичен достъп до информацията, която ѝ е била съобщена в съответствие с параграф 1, чрез всички подходящи средства, например чрез европейския портал за електронно правосъдие.“

17) Член 26 се заменя със следното:

На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 27 във връзка с изменението на приложения I—IV.“

18) Член 27 се заменя със следното:

1.На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове при спазване на установените в настоящия член условия.

2.Правомощието за приемане на делегираните актове, посочено в член 26, се предоставя на Комисията за неопределен срок, считано от 13 януари 2016 г.

3.Делегирането на правомощия, посочено в член 26, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението дата. То не засяга действителността на никой от делегираните актове, които вече са в сила.

4.Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира за акта едновременно Европейския парламент и Съвета.

5.Делегиран акт, приет съгласно член 26, влиза в сила единствено ако Европейският парламент или Съветът не са представили възражение в срок от два месеца след нотифицирането на Европейския парламент и на Съвета за него, или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.“

19) Член 28 се заменя със следното:

1.До 15 юли 2022 г. Комисията представя доклад на Европейския парламент, на Съвета и на Европейския икономически и социален комитет относно прилагането на настоящия регламент, включително оценка относно това дали:

а) по-нататъшно увеличение на прага, посочен в член 2, параграф 1, е уместно за постигане на целта на настоящия регламент за улесняване достъпа до правосъдие за гражданите и малките и средни предприятия в презгранични случаи; и

б) разширяването на обхвата на европейската процедура за искове с малък материален интерес, по-специално относно искове за възнаграждение, е подходящо, за да се улесни достъпът до правосъдие за наетите лица при презгранични трудови спорове с техния работодател, след като се разгледа цялостното въздействие на подобно разширяване.

При необходимост посоченият доклад се придружава от законодателни предложения.

За тази цел и до 15 юли 2021 г. държавите членки предоставят на Комисията информация относно броя на молбите, подадени по европейската процедура за искове с малък материален интерес, както и за броя на исканията за изпълнение на съдебни решения, постановени в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес.

2.До 15 юли 2019 г. Комисията представя доклад на Европейския парламент, на Съвета и на Европейския икономически и социален комитет относно разпространяването на информация за европейската процедура за искове с малък материален интерес в държавите членки и може да представи препоръки как посочената процедура да стане по-популярна.“