Член 2

Последици от подаването на възражение

Регламент (ЕО) № 1896/2006 се изменя, както следва:

1) В член 7 параграф 4 се заменя със следното:

„4.В отделно допълнение към молбата ищецът може да посочи на съда коя от процедурите, изброени в член 17, параграф 1, букви а) и б), ако въобще посочва процедура, иска да се приложи към неговия иск в последващото гражданско производство, в случай че ответникът подаде възражение срещу европейската заповед за плащане.

В допълнението, предвидено в първа алинея, ищецът може също да посочи на съда, че се противопоставя на прехвърляне към гражданско производство по смисъла на член 17, параграф 1, буква а) или буква б) в случай на възражение от страна на ответника. Това не възпрепятства ищеца впоследствие да уведоми съда за това, но във всеки случай преди издаването на заповедта.“

2) Член 17 се заменя със следното:

1.Ако възражението е подадено в срока по член 16, параграф 2, производството продължава пред компетентните съдилища на държавата членка по произход, освен ако ищецът изрично е поискал в такъв случай производството да бъде прекратено. Производството продължава в съответствие с правилата за:

а) европейската процедура за искове с малък материален интерес, установена в Регламент (ЕО) № 861/2007, ако е приложима; или

б) всяка подходяща национална гражданскоправна процедура.

2.Когато ищецът не е посочил коя от процедурите, изброени в параграф 1, букви а) и б), иска да се приложи към неговия иск в производството, което следва в случай на възражение, или когато ищецът е поискал европейската процедура за искове с малък материален интерес, установена в Регламент (ЕО) № 861/2007, да се приложи към иск, който не попада в приложното поле на посочения регламент, производството се прехвърля към подходящата национална гражданскоправна процедура, освен ако ищецът е поискал изрично такова прехвърляне да не се прави.

3.Когато ищецът е предявил своя иск чрез процедурата за европейска заповед за плащане, нищо в националното право не засяга неговото положение в последващо гражданско производство.

4.Прехвърлянето към гражданско производство по смисъла на параграф 1, букви а) и б) се урежда от правото на държавата членка по произход.

5.Ищецът се уведомява дали ответникът е подал възражение и за евентуално прехвърляне към гражданско производство по смисъла на параграф 1.“

3) В член 25 параграф 1 се заменя със следното:

„1.Когато в дадена държава членка съдебните такси за гражданско производство по смисъла на член 17, параграф 1, буква а) или буква б), според случая, са равни или по-високи от таксите за процедурата за европейска заповед за плащане, общият размер на съдебните такси за процедурата за европейска заповед за плащане и за гражданското производство, образувано в случай на подадено възражение съгласно член 17, параграф 1, не надвишава съдебните такси за това производство, без да има преди това процедура по издаване на европейска заповед за плащане в същата държава членка.

В държава членка не могат да се начисляват допълнителни съдебни такси за гражданското производство, образувано в случай на подадено възражение съгласно член 17, параграф 1, буква а) или буква б), според случая, ако съдебните такси за такова производство в тази държава членка са по-ниски от таксите за процедурата за европейска заповед за плащане.“

4) Член 30 се заменя със следното:

На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 31 във връзка с изменението на приложения I—VII.“

5) Член 31 се заменя със следното:

1.На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове при спазване на установените в настоящия член условия.

2.Правомощието за приемане на делегираните актове, посочено в член 30, се предоставя на Комисията за неопределен срок, считано от 13 януари 2016 г.

3.Делегирането на правомощия, посочено в член 30, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението дата. То не засяга действителността на никой от делегираните актове, които вече са в сила.

4.Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира за акта едновременно Европейския парламент и Съвета.

5.Делегиран акт, приет съгласно член 30, влиза в сила единствено ако Европейският парламент или Съветът не са представили възражение в срок от два месеца след нотифицирането на Европейския парламент и на Съвета за него, или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.“