Член 24

Споразумения със страни и територии, които не са част от територията на Съюза

1.Комисията може да разреши на държава членка да сключи споразумение със страни или територии, които са извън териториалния обхват на ДЕС и ДФЕС, съгласно посоченото в член 355 от ДФЕС („съответната страна или територия“), като споразуменията съдържат дерогации от настоящия регламент, за да могат да се третират преводите на средства между съответната страна или територия и дадената държава членка като преводи на средства в рамките на същата държава членка.

Тези споразумения могат да се разрешат само когато са изпълнени следните условия:

а)съответната страна или територия е в паричен съюз с дадената държава членка, съставлява част от валутната зона на тази държава членка или е подписала парична конвенция със Съюза, представляван от държава членка;

б)доставчиците на платежни услуги в съответната страна или територия участват пряко или непряко в платежните и сетълмент системи в същата държава членка, и

в)съответната страна или територия изисква от доставчиците на платежни услуги под нейна юрисдикция да прилагат същите правила като тези, установени с настоящия регламент.

2.Дадена държава членка, която иска да сключи споразумение по параграф 1, изпраща искане до Комисията и ѝ предоставя цялата информация, необходима за оценката на искането.

3.След като Комисията получи такова искане, преводите на средства между тази държава членка и съответната страна или територия временно се третират като преводи на средства в рамките на тази държава членка, докато се вземе решение в съответствие с настоящия член.

4.Ако Комисията прецени в двумесечен срок от получаване на искането, че не разполага с цялата информация, необходима за оценката на искането, тя установява контакт със съответната държава членка и уточнява необходимата допълнителна информация.

5.В едномесечен срок след получаването на цялата информация, която счита за необходима за оценка на искането, Комисията уведомява съответно отправилата искането държава членка и изпраща копия на искането до останалите държави членки.

6.В тримесечен срок от уведомлението, посочено в параграф 5 от настоящия член, Комисията взема решение в съответствие с член 23, параграф 2 дали да разреши на съответната държава членка да сключи споразумението, което е предмет на искането.

Във всеки случай Комисията приема решението, посочено в първа алинея, в срок до 18 месеца след получаване на искането.

7.До 26 март 2017 г. държави членки, които в съответствие с Решение за изпълнение 2012/43/ЕС на Комисията , Решение 2010/259/ЕС на Комисията , Решение 2009/853/ЕО на Комисията или Решение 2008/982/ЕО на Комисията са получили разрешение за сключване на споразумения със съответна държава или територия, предоставят на Комисията актуалната информация, която е необходима, за да се направи оценка по параграф 1, втора алинея, буква в).

В срок от три месеца от получаването ѝ Комисията разглежда предоставената информация, за да се увери, че съответната страна или територия изисква от доставчиците на платежни услуги под нейна юрисдикция да прилагат същите правила като тези, установени с настоящия регламент. Ако след разглеждане на информацията Комисията счита, че условието по параграф 1, втора алинея, буква в) вече не е изпълнено, тя отменя съответното решение на Комисията или решение за изпълнение на Комисията.