Член 55

Процедура по предявяване на вземания

1. Всеки чуждестранен кредитор може да предяви вземането си, като използва стандартния формуляр за предявяване на вземания, който се изготвя в съответствие с член 88. Формулярът носи заглавието „Предявяване на вземания“ на всички официални езици на институциите на Съюза.

2. Стандартният формуляр по параграф 1 включва следната информация:

а) име, пощенски адрес, адрес на електронна поща, ако има такъв, личен идентификационен номер, ако има такъв, и банкови данни на чуждестранния кредитор по параграф 1;

б) размер на вземането, като се посочват конкретно главницата и лихвата, където е приложимо, както и датата, на която е възникнало, и датата, на която е станало изискуемо, ако е различна;

в) ако се предявява искане за лихва, лихвения процент, независимо дали лихвата е законна лихва или договорна лихва, периода, за който се предявява искане за лихва и капитализирания размер на лихвата;

г) ако се претендират разходи, направени за заявяване на вземането преди образуването на производството — размер и подробна информация за тези разходи;

д) вид на вземането;

е) дали се претендира статут на привилегирован кредитор и основанията за такава претенция;

ж) дали се твърди, че по отношение на вземането има реално обезпечение или клауза за запазване на собствеността и ако е така, кои са имуществените активи, представляващи твърдяното от него обезпечение, датата, на която е учредено обезпечението и когато обезпечението е било регистрирано, регистрационния номер; както и

з) дали се иска прихващане и ако е така, размера на взаимните претенции, съществуващи в деня на образуване на производството по несъстоятелност, датата, на която са възникнали, и претендираната нетна сума за прихващане.

Към стандартния формуляр за предявяване на вземания се прилагат копия на удостоверителни документи.

3. В стандартния формуляр за предявяване на вземания се посочва, че предоставянето на информация относно банковите данни и личния идентификационен номер на кредитора, посочено в параграф 2, буква а), не е задължително.

4. Когато кредитор предяви вземането си чрез средства, различни от стандартния формуляр по параграф 1, искането съдържа информацията по параграф 2.

5. Вземанията могат да се предявяват на всеки от официалните езици на институциите на Съюза. Съдът, синдикът или длъжникът, който е във владение на имуществото си, може да поиска от кредитора да представи превод на официалния език на държавата на образуване на производството или, ако в тази държава членка има няколко официални езика, на официалния език или на един от официалните езици на мястото, където е било образувано производство по несъстоятелност, или на друг език, който тази държава членка е посочила, че може да приеме. Всяка държава членка посочва дали приема някой от официалните езици на институциите на Съюза освен своя собствен език за целите на предявяване на вземания.

6. Вземанията се предявяват в рамките на срока, предвиден в правото на държавата на образуване на производството. За чуждестранните кредитори този срок е не по-кратък от 30 дни след публикуването на решението за образуване на производството по несъстоятелност в регистъра по несъстоятелност на държавата на образуване на производството. Когато дадена държава членка се позовава на член 24, параграф 4, този срок е не по-кратък от 30 дни от датата, на която кредиторът е бил информиран съгласно член 54.

7. Когато съдът, синдикът или длъжникът, който е във владение на имуществото си, има съмнения във връзка с вземане, предявено по реда на настоящия член, той дава възможност на кредитора да представи допълнителни доказателства относно съществуването и размера на вземането.