Член 43

Упражняване на надзорни правомощия и налагане на санкции

1. Държавите членки гарантират, че когато определените от тях по силата на член 40, параграф 2 компетентни органи определят вида и размера на административните санкции, те вземат предвид всички относими обстоятелства, включително по целесъобразност:

a) тежестта и продължителността на нарушението;

б) степента, в която бенчмаркът е критичен за финансовата стабилност и реалната икономика;

в) степента на отговорност на отговорното лице;

г) финансовото състояние на отговорното лице, определено по-специално въз основа на общия годишен оборот на отговорното юридическо лице или годишния доход на отговорното физическо лице;

д) размерът, когато може да бъде определен, на получената вследствие на нарушението печалба или на избегнатата вследствие на нарушението загуба;

е) степента на съдействие, оказвано от отговорното лице на компетентния орган, без да се засяга необходимостта от осигуряване на принудително възстановяване от това лице на получените печалби или на избегнатите загуби;

ж) предходни нарушения от страна на съответното лице;

з) мерки, предприети от отговорното лице след нарушението за предотвратяване на повторно извършване на нарушението.

2. При упражняването на правомощията си за налагане на административни санкции и други административни мерки съгласно член 42 компетентните органи си сътрудничат тясно, за да се гарантира, че надзорните и разследващите правомощия и административните санкции и други административни мерки постигат желаните съгласно настоящия регламент резултати. Те също така координират действията си с цел да се избегне евентуално дублиране и припокриване на надзорни и разследващи правомощия и административни санкции, включително имуществени санкции, и други административни мерки при трансгранични случаи.