Член 20

Разгласяване

1. Жалбоподателите, вносителите и износителите и техните представителни обединения, както и представителите на страната на износа имат право да изискат разгласяване на подробностите, подкрепящи основните факти и съображения, на основата на които са въведени временни мерки. Искания за такова разгласяване се правят писмено непосредствено след въвеждането на временни мерки, а разгласяването се прави също писмено във възможно най-кратък срок след подаване на искането.

2. Страните, посочени в параграф 1, имат право да поискат окончателно разгласяване на основните факти и съображения, на основата на които съществува намерение за препоръка за налагането на окончателни мерки или за прекратяване на разследване или процедура без налагане на мерки, като се отдава особено внимание на разгласяването на факти и съображения, различни от използваните при въвеждане на временни мерки.

3. Исканията за окончателно разгласяване по смисъла на параграф 2 се отправят в писмена форма до Комисията и се получават, в случаите на налагане на временни мита, не по-късно от един месец след публикуване на налагането на това мито. Когато не е наложено временно мито, на страните се предоставя възможност да поискат окончателно разгласяване в срок, определен от Комисията.

4. Окончателното разгласяване се прави в писмена форма. То се извършва с оглед надлежно зачитане на изискването за защита на поверителната информация възможно най-бързо и обикновено не по-късно от един месец преди започването на процедурите, посочени в член 9. Ако Комисията не в състояние да разгласи някои факти или съображения към този момент, те се разгласяват във възможно най-кратък срок след това.

Разгласяването не предопределя решенията, които могат да бъдат взети от Комисията впоследствие, но ако такива решения се основават на други факти и съображения, те се разгласяват във възможно най-кратък срок.

5. Забележки, направени след окончателното разгласяване, се вземат предвид само когато се получат в рамките на срок, определен от Комисията за всеки конкретен случай, като този срок е най-малко десет дни, при надлежно отчитане на спешността на случая. По-кратък срок може да бъде определен в случаите, когато трябва да се извърши допълнително окончателно разгласяване.