Член 8

Гаранции

1. Когато има предварително положително установяване на дъмпинг и вреда, Комисията може в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 15, параграф 2, да приеме предложение за удовлетворителна доброволна гаранция от износителя да преразгледа цените си или да прекрати износа на дъмпингови цени, в случай че по този начин вредоносният ефект на дъмпинга би бил отстранен.

В такъв случай и докато подобна гаранция е в сила, временни мита, наложени от Комисията съгласно член 7, параграф 1, или окончателни мита, наложени съгласно член 9, параграф 4, според случая, не се прилагат за вноса на разглеждания продукт, произведен от дружествата, посочени в решението на Комисията за приемане на гаранциите и последващите му изменения.

Увеличението на цените в резултат от тези гаранции не надвишава необходимото за отстраняване на дъмпинговия марж и е по-ниско от дъмпинговия марж, ако такова увеличение е достатъчно, за да се отстрани вредата за промишлеността на Съюза.

Когато се преценява дали увеличение на цените по такива гаранции, което е по-ниско от дъмпинговия марж, би било достатъчно за отстраняването на вредата, се прилага съответно член 7, параграфи 2а, 2б, 2в и 2г.

2. Поемането на гаранции може да бъде предложено от Комисията, но никой износител не е длъжен да даде такива гаранции. Фактът, че износител не предлага гаранция или отказва да приеме поканата за такава, не засяга разглеждането на случая.

Въпреки това може да се реши, че опасността от причиняване на вреда е по-вероятна, ако дъмпинговият внос продължи. Гаранции не могат да бъдат искани или приемани от износителите освен след предварително положително установяване на дъмпинг и на причинена от него вреда.

Освен при изключителни обстоятелства, гаранциите не могат да бъдат предлагани по-късно от пет дни преди края на срока, в който могат да бъдат направени забележките съгласно член 20, параграф 5, така че да се гарантира възможността за изразяване на становище на други страни.

3. Предложените гаранции може и да не се приемат, ако приемането им бъде сметнато за нецелесъобразно, например когато броят на действителните или потенциалните износители е твърде голям или по други причини, включително свързани с общата политика, сред които по-специално принципите и задълженията, установени в многостранни споразумения за околната среда и протоколите към тях, по които Съюзът е страна, и конвенциите на МОТ, изброени в приложение Iа към настоящия регламент. Съответният износител може да бъде уведомен за мотивите за отказа да се приемат предложените от него гаранции и да получи възможност да изрази становището си по тях. Мотивите за отказа се излагат в окончателното решение.

4. От страните, които предлагат гаранция, се изисква да представят неповерителна версия на гаранцията, която е достатъчно подробна по смисъла на член 19, така че тя да може да бъде предоставена на засегнатите страни по разследването, на Европейския парламент и на Съвета.

Освен това преди приемането на подобно предложение на промишлеността на Съюза се дава възможност за изразяване на становище по отношение на основните характеристики на гаранцията.

5. В случаите, когато предложените гаранции се приемат, разследването се прекратява. Комисията прекратява разследването в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 15, параграф 3.

6. При приемане на гаранция, разследването на дъмпингов внос и вредата от него обикновено приключва. В такъв случай ако не се установи наличие на дъмпинг и причинена от него вреда, гаранцията се погасява автоматично, освен ако отрицателното заключение не е в голяма степен резултат от самата гаранция. В такива случаи може да се изисква гаранцията да бъде поддържана за определен срок от време.

В случай че се установи наличие на дъмпинг и произтичаща от него вреда действието на гаранцията се продължава съгласно условията, предвидени в нея и в разпоредбите на настоящия регламент.

7. Комисията изисква от всеки износител, чиято гаранция е приета, да предоставя периодична информация относно изпълнението ѝ и да разрешава проверка на данните, свързани с нея. Неспазването на тези изисквания се счита за нарушаване на гаранцията.

8. Когато от отделни износители се приеме гаранция в хода на разследване, за целите на член 11 се счита, че тази гаранция влиза в сила от датата, на която разследването за страната на износа е приключило.

9. В случай на неизпълнение или оттегляне на гаранцията от която и да е страна по нея или в случай на оттегляне на приемането на гаранцията от страна на Комисията, приемането на гаранцията се оттегля с решение или с регламент на Комисията, според случая, и временното мито, наложено от Комисията в съответствие с член 7, или окончателното мито, наложено в съответствие с член 9, параграф 4, автоматично се прилагат, при условие че на този износител, освен когато той сам е оттеглил гаранцията, е предоставена възможността за изразяване на становищя. Комисията предоставя информация на държавите членки, когато реши да оттегли гаранция.

Всяка заинтересована страна или държава членка може да подаде информация, посочваща prima facie доказателство за нарушение на гаранцията. Последващата оценка относно това дали е налице нарушение на гаранцията се извършва по правило в срок от шест месеца, но не по-късно от девет месеца след представянето на обоснованото искане.

Комисията може да поиска съдействие от компетентните органи в държавите членки при контрола на гаранциите.

10. Може да бъде наложено временно мито в съответствие с член 7 въз основа на най-добрата налична информация, когато има основание да се счита, че дадена гаранция не се изпълнява, или в случай на неизпълнение или оттегляне на гаранцията, когато разследването, довело до гаранцията, не е приключило.