Член 32

Признаване на защитени зони

1. Когато даден карантинен вредител е наличен на територията на Съюза, но не и на територията на определена държава членка или на част от нея, и не е карантинен вредител от значение за Съюза, след подадено заявление от съответната държава членка в съответствие с параграф 4 Комисията може да признае територията или частта от нея за защитена зона в съответствие с параграф 3 по отношение на този карантинен вредител (наричан по-долу „карантинен вредител по отношение на определена защитена зона“).

2. Карантинен вредител по отношение на определена защитена зона не се въвежда, придвижва, държи, размножава или освобождава в рамките на тази защитена зона.

Член 8 се прилага mutatis mutandis спрямо въвеждането, движението, държането и размножаването в рамките на защитените зони на карантинни вредители по отношение на определена защитена зона.

3. Комисията изготвя чрез акт за изпълнение списък на защитените зони и на съответните карантинни вредители по отношение на защитените зони. Този списък включва защитените зони, признати в съответствие с член 2, параграф 1, буква з), първа алинея от Директива 2000/29/ЕО, съответните вредители, изброени в част Б от приложение I и в част Б от приложение II към Директива 2000/29/ЕО, както и специалните кодове, определени за тези тези вредители.

Комисията може чрез актове за изпълнение за изменение на посочените в първа алинея актове за изпълнение да признае допълнителни защитени зони, когато са изпълнени условията, предвидени в параграф 1 от настоящия член.

Комисията може чрез актове за изпълнение да замени акта за изпълнение, посочен в първа алинея от настоящия параграф, с цел консолидиране на измененията.

Актовете за изпълнение, посочени в настоящия параграф, се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 107, параграф 2.

4. Заедно със заявлението, посочено в параграф 1, съответната държава членка представя:

а) описание на границите на предложената защитена зона, включително карти;

б) резултатите от проведените наблюдения, които показват, че в продължение на най-малко три години преди подаването на заявлението не е имало наличие на съответния карантинен вредител на съответната територия; и

в) доказателства, че съответният карантинен вредител по отношение на защитена зона отговаря на условията, установени в член 3, по отношение на предложената защитена зона.

5. Наблюденията, посочени в параграф 4, буква б), се провеждат в подходящо време и са достатъчно обстойни, така че позволяват установяването на наличието на съответния карантинен вредител. Те са основават на доказани научно-технически принципи и са съобразени с приложимите международни стандарти.

На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 105 за допълнение на настоящия регламент чрез определяне на подробни правила за тези наблюдения. Тези актове се приемат в съответствие с развитието на научно-техническите познания и с приложимите международни стандарти.

6. Комисията може да признава и временни защитени зони. За тази цел се прилагат mutatis mutandis условията, установени в параграфи 1 и 4 и в параграф 5, първа алинея. Чрез дерогация от изискването, посочено в параграф 4, буква б), се извършва наблюдение най-малко по време на една година преди заявлението.

Признаването на временна защитена зона е валидно не повече от три години от датата на признаването и изтича автоматично след три години.

7. Държавите членки уведомяват Комисията и другите държави членки, а посредством официалната интернет страница на компетентния орган — професионалните оператори, относно границите на защитените зони на своя територия, включително като прилагат карти.