Член 52

Временни мерки на държавите членки във връзка с непосредствена опасност

1. Когато дадена държава членка счете, че въвеждането или движението в рамките на нейната територия на растения, растителни продукти или други обекти от определени трети държави или определени други държави членки поражда неприемливо ниво на риск от вредители по отношение на навлизането, установяването и разпространението на нейна територия на карантинен вредител от значение за Съюза или на вредител, за който се смята, че изпълнява условията за включване в списъка на карантинните вредители от значение за Съюза, и че този риск не е смекчен по подходящ начин от мерките, посочени в член 17, параграфи 1 и 2, член 18, параграф 1, член 19, параграф 1, член 28, параграфи 1 и 2, член 29, параграф 1, член 30, параграфи 1 и 3, член 40, параграфи 2 и 3, член 41, параграфи 2 и 3, член 42, параграф 3, член 49, параграф 1 и член 53, тя уведомява писмено Комисията и другите държави членки относно мерките на Съюза, които желае да бъдат предприети, както и за техническата или научната обосновка за тези мерки.

2. Ако някоя държава членка счита, че мерките на Съюза, посочени в параграф 1, не се предприемат или не могат да бъдат предприети своевременно за смекчаването на риска, посочен в същия параграф, тя може да предприеме временни мерки, за да защити територията си от непосредствена опасност. Комисията и другите държави членки незабавно се уведомяват за посочените временни мерки, както и за техническата им обосновка.

3. Когато Комисията получи уведомлението, посочено в параграф 1, тя незабавно преценява дали рискът, посочен в параграф 1, е смекчен по подходящ начин от мерките, посочени в член 17, параграфи 1 и 2, член 18, параграф 1, член 19, параграф 1, член 28, параграфи 1 и 2, член 29, параграф 1, член 30, параграфи 1 и 3, член 40, параграфи 2 и 3, член 41, параграфи 2 и 3, член 42, параграф 3, член 49, параграф 1 и член 53, или дали следва да бъдат приети нови мерки съгласно посочените членове.

4. Когато въз основа на оценката, посочена в параграф 3, Комисията стигне до заключението, че рискът, посочен в параграф 1, не е смекчен по подходящ начин чрез временните мерки, предприети от държавата членка съгласно параграф 2, или че тези мерки не са пропорционални или не са обосновани по подходящ начин, тя може да реши чрез актове за изпълнение, че мерките трябва да бъдат отменени или изменени. До приемането на такъв акт за изпълнение от страна на Комисията държавата членка може да продължи прилагането на мерките, които е взела.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 107, параграф 2.