Член 43

Планове за действие при извънредни положения

1.След необходимите консултации с експерти и съответните заинтересовани страни държавите членки изготвят и поддържат актуализирани планове за действие при извънредни положения, а при необходимост и подробни ръководства, в които се установяват мерките, които да бъдат взети в съответната държава членка при поява на случай на болест от списъка, посочена в член 9, параграф 1, буква а), или, в зависимост от случая, на нововъзникващи болести, с цел да се гарантира висока степен на осведоменост и подготвеност за болести и способност за бърза реакция.

2.Тези планове за действие при извънредни положения, а когато е приложимо — и подробните ръководства, обхващат най-малко следните въпроси: а)създаване на командна верига в рамките на компетентния орган и на други публични органи с цел гарантиране на бърз и ефективен процес на вземане на решения на равнището на държавата членка и на регионално и местно равнище; б)рамка за сътрудничество между компетентния орган и другите засегнати публични органи и съответните заинтересовани страни с цел да се гарантира съгласувано и координирано предприемане на действия; в)достъп до: i)съоръжения; ii)лаборатории; iii)оборудване; iv)персонал; v)финансови средства за спешни случаи; vi)всякакви други целесъобразни материали и ресурси, необходими за бързото и ефикасно ликвидиране на болестите от списъка, посочени в член 9, параграф 1, буква а), или на нововъзникващите болести; г)наличие на следните центрове и групи с необходимия експертен опит, които да подпомагат компетентния орган: i)действащ главен център за контрол на болести; ii)регионални и местни центрове за контрол на болести — в зависимост съответно от административната организация и географското положение на съответната държава членка; iii)оперативни експертни групи; д)изпълнение на предвидените в дял II, глава 1 мерки за контрол на болести по отношение на болестите от списъка, посочени в член 9, параграф 1, буква а), и на нововъзникващи болести; е)разпоредби за спешна ваксинация, когато е целесъобразно; ж)принципи за географско обозначаване на границите на ограничителните зони, установени от компетентния орган в съответствие с член 64, параграф 1; з)координация със съседните държави членки и, където е уместно — със съседните трети държави и територии.