Член 7

Национални звена на Европол

1.Държавите-членки и Европол сътрудничат помежду си в изпълнението на съответните им задачи, предвидени в настоящия регламент.

2.Всяка държава-членка създава или определя национално звено, което е орган за връзка между Европол и компетентните органи на тази държава-членка. Всяка държава-членка назначава свой служител за ръководител на националното си звено.

3.Всяка държава-членка гарантира, че нейното национално звено е компетентно по националното право да изпълнява задачите, възложени на националните звена в настоящия регламент, и по-специално, че има достъп до националните данни в областта на правоприлагането и до други съответни данни, необходими за осъществяването на сътрудничество с Европол.

4.Всяка държава-членка определя организацията и служителите на националното си звено в съответствие с националното си право.

5.В съответствие с параграф 2, националното звено е органът за връзка между Европол и компетентните органи на съответната държава-членка. Същевременно при условията, определени от държавите-членки, включително предварително участие на националното звено, държавите-членки могат да разрешат преки контакти между своите компетентни органи и Европол. В същото време националното звено получава от Европол всяка информация, обменена в рамките на преки контакти между Европол и компетентните органи, освен ако националното звено не посочи, че не се нуждае от такава информация.

6.Всяка държава-членка чрез своите национални звена или, при условията на параграф 5, чрез компетентен орган, по-конкретно: а)предоставя на Европол информацията, която ѝ е необходима за изпълнението на нейните цели, включително информация относно формите на престъпност, предотвратяването и борбата с които Съюзът счита за приоритетни; б)осигурява ефективна комуникация и сътрудничеството между всички съответни компетентни органи на държавите-членки и Европол; в)повишава осведомеността относно дейностите на Европол; г)в съответствие с член 38, параграф 5, буква a), осигурява спазване на националното право при предоставяне на информация на Европол.

7.Без да се засяга изпълнението на отговорностите, които държавите-членки имат по отношение на поддържането на закона и реда и защитата на вътрешната сигурност, държавите-членки не са задължени в никакъв случай да предоставят информация в съответствие с параграф 6, буква а), когато това би могло: а)да противоречи на съществени интереси на сигурността на засегнатата държава-членка; б)да застраши успеха на текущо разследване или безопасността на физическо лице; или в)да доведе до разкриване на информация, свързана с организации или специфични оперативни дейности в областта на националната сигурност.

При все това държавите-членки предоставят информация, след като тя вече не попада в обхвата на буква а), буква б) или буква в) от първа алинея.

8.Всяка държава членка гарантира, че нейното ЗФР, в рамките на своя мандат и компетентност и при спазване на националните процесуални гаранции, разполага с правомощието да отговаря на надлежно обосновани искания, отправени от Европол в съответствие с член 12 от Директива (ЕС) 2019/1153, относно финансова информация и финансов анализ, чрез своето национално звено или, ако това е разрешено от съответната държава членка, чрез преки контакти между ЗФР и Европол.

9.Ръководителите на националните звена провеждат редовни срещи, на които по-конкретно обсъждат и разрешават проблемите, възникващи в контекста на оперативното им сътрудничество с Европол.

10.Разходите, направени от националните звена за комуникация с Европол, се поемат от държавите-членки и с изключение на разходите за свързване не се заплащат от Европол.

11.Европол изготвя годишен доклад за информацията, която е предоставена от всяка държава-членка съгласно параграф 6, буква а), въз основа на количествените и качествените критерии за оценка, определени от управителния съвет. Годишният доклад се изпраща на Европейския парламент, Съвета, Комисията и националните парламенти.