Член 29

Оценка на надеждността на източника и точността на информацията

1.Надеждността на източника на информацията, произхождаща от дадена държава-членка, се оценява, доколкото е възможно, от предоставящата държава-членка, като се използват следните кодове за оценка на източника: (А): когато няма съмнение относно достоверността, надеждността и компетентността на източника или ако информацията е предоставена от източник, който се е доказал като надежден във всички случаи; (В): когато информацията е предоставена от източник, който в повечето случаи се е доказал като надежден; (С): когато информацията е предоставена от източник, който в повечето случаи се е доказал като ненадежден; (Х): когато надеждността на източника не може да бъде оценена.

2.Точността на информацията, произхождаща от дадена държава-членка, се оценява, доколкото е възможно, от предоставящата държава-членка, като се използват следните кодове за оценка на информацията: : информация, чиято точност е несъмнена; : информация, която е известна лично на източника, но не е известна лично на служителя, който я предава; : информация, която не е известна лично на източника, но е потвърдена от друга, вече записана информация; : информация, която не е известна лично на източника и която не може да бъде потвърдена.

3.Когато въз основа на информацията, която вече притежава, Европол стигне до заключението, че оценката, предвидена в параграфи 1 и 2, трябва да се коригира, Европол информира съответната държава-членка и се стреми да се споразумее за изменение на оценката. Европол не променя оценката, без да е постигнато такова споразумение.

4.Когато Европол получи информация от дадена държава-членка без оценка, в съответствие с параграфи 1 и 2, Европол се опитва да оцени надеждността на източника или точността на информацията въз основа на информацията, с която вече разполага. Оценяването на конкретните данни и информация става в съгласие с предоставящата държава-членка. Държавите-членки могат също така да постигнат принципно споразумение с Европол относно оценяването на определени видове данни и определени източници. Ако в конкретен случай не бъде постигнато споразумение или ако не съществува принципно споразумение, Европол оценява информацията или данните и ги обозначава с кодовете за оценка (Х) и , посочени съответно в параграфи 1 и 2.

5.Настоящият член се прилага mutatis mutandis, когато Европол получи данни или информация от орган на Съюза, трета държава, международна организация или частноправен субект.

6.Информацията от публично достъпни източници се оценява от Европол с помощта на кодовете за оценка, посочени в параграфи 1 и 2.

7.Когато информацията е получена в резултат на анализ, направен от Европол при изпълнение на неговите задачи, Европол оценява тази информация в съответствие с настоящия член и в съгласие с държавите-членки, участващи в анализа.