Член 32

Правомощия на компетентните органи

1. За да могат да изпълняват задълженията си съгласно настоящия регламент компетентните органи разполагат, в съответствие с националното право, най-малко със следните надзорни правомощия и правомощия за разследване:

а) да изискват от емитентите, предложителите или лицата, които искат допускане на ценни книжа до търговия на регулиран пазар, да включват в проспекта допълнителна информация, когато такава е необходима за защитата на инвеститорите;

б) да изискват от емитентите, предложителите или лицата, които искат допускане на ценни книжа до търговия на регулиран пазар, както и от лицата, които ги контролират или са контролирани от тях, да представят информация и документи;

в) да изискват от одиторите и управителите на емитента, предложителя или лицето, което иска допускане на ценни книжа до търговия на регулиран пазар, както и от финансовите посредници, които са оправомощени да осъществят публичното предлагане на ценни книжа или да кандидатстват за допускане до търговия на регулиран пазар, да предоставят информация;

г) да спират временно дадено публично предлагане на ценни книжа или допускане до търговия на регулиран пазар за максимум от 10 последователни работни дни за всеки отделен случай, когато са налице основателни съображения за съмнение, че е налице нарушение на настоящия регламент;

д) да забраняват или спират рекламните съобщения или да изискват от емитентите, предложителите или лицата, които искат допускане на ценни книжа до търговия на регулиран пазар, или от съответните финансови посредници да спрат временно или преустановят рекламните съобщения за не повече от 10 последователни работни дни за всеки отделен случай, когато са налице основателни съображения да се счита, че е налице нарушение на настоящия регламент;

е) да забраняват публично предлагане на ценни книжа или допускане до търговия на регулиран пазар, когато те установят, че е налице нарушение на настоящия регламент, или когато са налице основателни причини за съмнение, че той ще бъде нарушен;

ж) да спират или да изискват от съответните регулирани пазари, МСТ или ОСТ да спрат търговията на регулиран пазар, МСТ или ОСТ за не повече от 10 последователни работни дни за всеки отделен случай, когато са налице основателни причини да се счита, че е налице нарушение на настоящия регламент;

з) да забраняват търговията на регулиран пазар, в МСТ или ОСТ, когато установят, че е налице нарушение на настоящия регламент;

и) да оповестяват публично факта, че емитент, предложител или лице, което иска допускане на ценни книжа до търговия на регулиран пазар, не изпълнява задълженията си;

й) да спират проверката на представен за одобрение проспект или да спират или да ограничат публично предлагане на ценни книжа или допускане до търговия на регулиран пазар, когато компетентният орган използва правомощията си да наложи забрана или ограничение съгласно член 42 от Регламент (ЕС) № 600/2014 на Европейския парламент и на Съвета (

16 ), докато такава забрана или ограничение не бъде отменено;

к) да отказват одобрение на проспект, изготвен от определен емитент, предложител или лице, което иска допускане на ценни книжа до търговия на регулиран пазар, за не повече от пет години, когато такъв емитент, предложител или лице, което иска допускане на ценни книжа до търговия на регулиран пазар, системно и сериозно е нарушавало настоящия регламент;

л) да оповестяват или да изискват от емитентите да оповестяват цялата съществена информация, която може да окаже въздействие върху оценката на ценните книжа, които са публично предлагани или които са допуснати до търговия на регулиран пазар, за да се гарантира защитата на инвеститорите или безпроблемното функциониране на пазара;

м) да спират или да изискват от съответния регулиран пазар, МСТ или ОСТ, да спре търговията на ценните книжа, когато считат, че положението на емитента е такова, че търговията би увредила интересите на инвеститорите;

н) да извършват проверки на място или разследвания на обекти, различни от частните жилища на физически лица, и за тази цел да влизат в помещения, за да получат достъп до документи и други данни във всякаква форма, когато съществува основателно съмнение, че документи и други данни, свързани с предмета на проверката или разследването, могат да имат значение за доказване на нарушение на настоящия регламент.

Когато е необходимо в съответствие с националното право, компетентният орган може да поиска от съответния съдебен орган да вземе решение относно упражняването на правомощията, посочени в първа алинея.

При отказ на одобрение на проспект съгласно първа алинея, буква к), компетентният орган информира ЕОЦКП, който след това информира компетентните органи в другите държави членки.

В съответствие с член 21 от Регламент (ЕС) № 1095/2010 ЕОЦКП има право да участва в проверките на място, посочени в първа алинея, буква н), когато тези проверки се провеждат съвместно от два или повече компетентни органа.

2. Компетентните органи изпълняват функциите и правомощията си, посочени в параграф 1, по един от следните начини:

а) пряко;

б) в сътрудничество с други органи;

в) на своя отговорност, като ги делегират на такива органи;

г) чрез отнасяне на въпросите пред компетентните съдебни органи.

3. Държавите членки гарантират, че са предприети подходящи мерки, осигуряващи на компетентните органи всички надзорни правомощия и правомощия за разследване, необходими за изпълнение на техните задължения.

4. Настоящият регламент не засяга законовите и подзаконовите разпоредби относно търгови предложения, сделки за сливане и други сделки, засягащи собствеността или контрола на дружествата, с които се транспонира Директива 2004/25/ЕО и които налагат изисквания в допълнение към изискванията на настоящия регламент.

5. За лице, което предоставя информация на компетентния орган в съответствие с настоящия регламент, не може да се счита, че нарушава ограниченията за оповестяване на информация, наложени по силата на договор или на законови, подзаконови или административни разпоредби, и такова лице не носи отговорност от каквото и да било естество, свързана с това съобщаване.

6. Параграфи 1—3 не засягат възможността държава членка да въведе отделни правни и административни мерки за отвъдморските европейски територии, за чиито външни отношения отговаря тази държава членка.