Член 34

Предаване и препращане на производства на националните органи

1.Когато при разследване, водено от Европейската прокуратура, се установи, че фактите, които са обект на разследване не съставляват престъпление, за което Европейската прокуратура е компетентна съгласно членове 22 и 23, компетентната постоянна камара решава да предаде делото на компетентните национални органи без ненужно забавяне.

2.Когато при разследване, водено от Европейската прокуратура, се установи, че специалните условия за упражняване на компетентността на Европейската прокуратура, посочени в член 25, параграфи 2 и 3, вече не са налице, компетентната постоянна камара решава да предаде делото на компетентните национални органи без ненужно забавяне и преди започване на действия по наказателно преследване пред националните съдилища.

3.Когато по отношение на престъпления, при които вредата, която е причинена или би могла да бъде причинена на финансовите интереси на Съюза, е на стойност, по-малка от 100 000EUR, колегията прецени, че предвид тежестта на престъплението или сложността на производството в конкретния случай, не е необходимо провеждането на разследване или осъществяването на наказателно преследване на равнището на Съюза, както и че това би било в интерес на ефикасността на разследването или наказателното преследване, тя приема в съответствие с член 9, параграф 2 общи насоки, които допускат постоянните камари да предадат дадено дело на компетентните национални органи.

Тези насоки следва също така да дават възможност на постоянните камари да предадат дадено дело на компетентните национални органи, когато Европейската прокуратура упражнява компетентност по отношение на престъпления, посочени в член 3, параграф 2, букви а) и б) от Директива (ЕС) 2017/1371, и когато вредата, която е причинена или би могла да бъде причинена на финансовите интереси на Съюза, не надвишава вредата, която е причинена или би могла да бъде причинена на друго пострадало лице.

За да се осигури съгласуваното прилагане на насоките, всяка постоянна камара представя на колегията годишен доклад относно прилагането на насоките.

Това предаване на дела включва и неразривно свързаните престъпления от компетентността на Европейската прокуратура, посочени в член 22, параграф 3.

4.Постоянната камара съобщава на европейския главен прокурор всяко решение за предаване на дело на националните органи въз основа на параграф 3. В рамките на три дни от получаването на такава информация европейският главен прокурор може да поиска от постоянната камара да преразгледа решението си, ако европейският главен прокурор счита, че това се налага от съображения за осигуряване на съгласуваност в действията на Европейската прокуратура по предаване на делата. Ако европейският главен прокурор е член на съответната постоянна камара, правото да се поиска посоченото преразглеждане се упражнява един от европейските заместник главни прокурори.

5.Когато в рамките на не повече от 30 дни компетентните национални органи откажат да поемат делото в съответствие с параграфи 2 и 3, Европейската прокуратура запазва компетентността си за осъществяване на наказателно преследване или за прекратяване на наказателното производство в съответствие с правилата, предвидени в настоящия регламент.

6.Когато Европейската прокуратура разглежда възможността за прекратяване в съответствие с член 39, параграф 3 и ако националният орган поиска това, постоянната камара незабавно предава делото на този орган.

7.Ако вследствие на предаване в съответствие с параграф 1, 2 или 3 от настоящия член и член 25, параграф 3 национален орган реши да започне разследване, Европейската прокуратура препраща преписката на този национален орган, въздържа се от предприемането на допълнителни действия по разследването и наказателното преследване и прекратява наказателното производство.

8.Ако преписката е препратена в съответствие с параграф 1, 2 или 3 от настоящия член и член 25, параграф 3, Европейската прокуратура информира за препращането съответните институции, органи, служби и агенции на Съюза, както и — когато е целесъобразно съгласно националното право — заподозрените лица или обвиняемите и пострадалите от престъплението.