Член 104

Отношения с трети държави и международни организации

1.Работните договорености, посочени в член 99, параграф 3, с органите на трети държави и международни организация могат по-специално да се отнасят до обмена на стратегическа информация и командироването на служители за връзка в Европейската прокуратура.

2.В съответствие с оперативните си потребности Европейската прокуратура може да определи, съгласувано със съответните компетентни органи, звена за контакт в трети държави с цел улесняване на сътрудничеството.

3.Международните споразумения с една или повече трети държави, сключени от Съюза или към които Съюзът се е присъединил в съответствие с член 218 ДФЕС, в области, попадащи в компетентността на Европейската прокуратура, като международни споразумения за сътрудничество по наказателноправни въпроси между Европейската прокуратура и тези трети държави, имат обвързващо действие за Европейската прокуратура.

4.При липсата на споразумение по параграф 3, държавите членки, ако това е допустимо съгласно съответното многостранно международно споразумение и при условие че бъде прието от третата държава, признават и, когато е приложимо, посочват Европейската прокуратура за компетентен орган за целите на прилагането на сключени от тях многостранни международни споразумения за правна помощ по наказателноправни въпроси, включително, когато е необходимо и възможно, посредством изменение на тези споразумения.

Държавите членки могат също така да посочат Европейската прокуратура като компетентен орган за целите на прилагането на други, сключени от тях, международни споразумения за правна помощ по наказателноправни въпроси, включително посредством изменение на тези споразумения.

5.При липсата на споразумение по параграф 3 от настоящия член или на признаване по параграф 4 от настоящия член работещият по делото европейски делегиран прокурор може в съответствие с член 13, параграф 1 да упражни правомощията на национален прокурор на своята държава членка, за да поиска правна помощ по наказателноправни въпроси от органите на трети държави, въз основа на международни споразумения, сключени от тази държава членка, или на приложимото национално право и, когато се налага, посредством компетентните национални органи. В този случай европейският делегиран прокурор уведомява и когато е целесъобразно се стреми да получи съгласие от органите на трети държави, че събраните по този начин доказателства ще бъдат използвани от Европейската прокуратура за целите на настоящия регламент. Във всички случаи третата държава е надлежно информирана, че крайният получател на отговора на искането е Европейската прокуратура.

Когато Европейската прокуратура не може да упражнява функциите си въз основа на съответното международно споразумение по параграф 3 или 4 от настоящия член, тя може също така да поиска правна помощ по наказателноправни въпроси от органите на трети държави по конкретно дело и в границите на материалната си компетентност. Европейската прокуратура спазва условията, които могат да бъдат установени от тези органи, във връзка с използването на предоставената от тях информация на тази основа.

6.При спазване на другите разпоредби на настоящия регламент, Европейската прокуратура може при поискване да предостави на компетентните органи на трети държави или международни организации, за целите на разследвания или за използване като доказателства при наказателни разследвания, информацията или доказателствата, с които вече разполага. След консултация с постоянната камара, работещият по делото европейски делегиран прокурор взема решение за всяко подобно предаване на информация или доказателства в съответствие с националното право на своята държава членка и настоящия регламент.

7.Когато е необходимо да се отправи искане за екстрадиране на лице, работещият по делото европейски делегиран прокурор може да поиска от компетентния орган на своята държава членка да отправи искане за екстрадиция в съответствие с приложимите договори и/или националното право.