Член 13

Процедура за искания за взаимна помощ

1. В исканията за взаимна помощ органът заявител предоставя необходимата информация, която да позволи на органа, към който е отправено искането, да изпълни това искане, включително всяко необходимо доказателство, което може да бъде събрано само на територията на държавата членка на органа заявител.

2. Исканията за взаимна помощ се изпращат за сведение от органа заявител до единната служба за връзка на държавата членка на органа, към който е отправено искането, и до единната служба за връзка на държавата членка на органа заявител. Единната служба за връзка на държавата членка на органа, към който е отправено искането, препраща незабавно исканията до съответния компетентен орган.

3. Исканията за взаимна помощ и всички съобщения, свързани с тях, се отправят писмено чрез използване на стандартни формуляри и се изпращат по електронен път посредством електронната база данни, създадена съгласно член 35.

4. Езиците, използвани за исканията за взаимна помощ и за всички съобщения, свързани с тях, се договарят между съответните компетентни органи.

5. Ако не може да бъде постигнато съгласие относно езиците, исканията за взаимна помощ се изпращат на официалния език или на един от официалните езици на държавата членка на органа заявител, а отговорите — на официалния език или на един от официалните езици на държавата членка на органа, към който е отправено искането. В посочения случай всеки компетентен орган осигурява необходимите преводи на исканията, отговорите и другите документи, които получава от друг компетентен орган.

6. Органът, към който е отправено искането, отговаря пряко на органа заявител и на единните служби за връзка на държавите членки на органа заявител и на органа, към който е отправено искането.