Член 9
Общи правила относно официалния контрол
1. Компетентните органи редовно извършват официален контрол на всички оператори въз основа на риска и с необходимата честота, като се вземат предвид:
a) установените рискове, свързани с:
i) животните и стоките;
ii) дейностите под контрола на операторите;
iii)
местоположението на дейностите или операциите на операторите;
iv) използването на продукти, процеси, материали или вещества, които могат да повлияят върху безопасността, екологичността и здравословността на храните или фуражите, здравето на животните или хуманното отношение към тях, здравето на растенията или — по отношение на ГМО и продуктите за растителна защита — които могат също да окажат неблагоприятно въздействие върху околната среда;
б) всякаква информация, която сочи, че има вероятност потребителите да бъдат подведени, по-специално по отношение на естеството, идентичността, свойствата, състава, количеството, трайността, страната на произход или мястото на произход, метода на обработка или производство на храните;
в) данните за операторите за предишни периоди, свързани с резултатите от извършен официален контрол и осигуреното от тях съответствие с правилата, посочени в член 1, параграф 2;
г) надеждността и резултатите от собствения контрол, извършен от операторите или от трета страна по тяхно искане, включително, когато е уместно — частни схеми за осигуряване на качеството, за проверка на съответствието с правилата, посочени в член 1, параграф 2; и
д) всяка информация, която може да сочи несъответствие с правилата, посочени в член 1, параграф 2.
2. Компетентните органи извършват официален контрол редовно, с подходяща честота, определена въз основа на риска, за да установят евентуални съзнателни нарушения на правилата, посочени в член 1, параграф 2, извършени чрез измамни или подвеждащи практики, като вземат предвид информацията относно такива нарушения, получена чрез механизмите за административна помощ, предвидени в членове 102—108, както и всякакви други сведения, сочещи вероятност от такива нарушения.
3. Официалният контрол, извършван преди пускането на пазара или движението на някои животни и стоки с оглед издаването на официалните сертификати или официалните удостоверения, които се изискват съгласно правилата, посочени в член 1, параграф 2, като условие за пускането на пазара или за движението на животните или стоките, се извършва в съответствие със следните две изисквания:
a) правилата, посочени в член 1, параграф 2;
б) приложимите делегирани актове и актове за изпълнение, приети от Комисията в съответствие с членове 18—27.
4. Официалният контрол се извършва без предварително уведомяване, освен когато предварителното уведомяване е необходимо и надлежно обосновано за извършването на официалния контрол. По отношение на официалния контрол по искане на оператора, компетентните органи могат да решат дали официалният контрол трябва да се извършва със или без предварително уведомяване. Официалният контрол с предварително уведомяване не изключва официален контрол без предварително уведомяване.
5. Официалният контрол се извършва в рамките на възможното по начин, който свежда до необходимия минимум административната тежест и нарушенията в дейността за операторите, но без това да оказва отрицателно отражение върху ефективността на този контрол.
6. Компетентните органи извършват официалния контрол по еднакъв начин, като отчитат необходимостта от адаптиране на контрола към специфичните случаи, независимо дали съответните животни и стоки:
a) са налични на пазара на Съюза, независимо дали са с произход от държавата членка, в която се извършва официалният контрол, или от друга държава членка;
б) са предназначени за износ от Съюза; или
в) се въвеждат в Съюза.
7. Доколкото това е строго необходимо за организацията на официалния контрол, държавите членки по местоназначение могат да изискват от операторите, на които се доставят животни или стоки от друга държава членка, да съобщават за пристигането на тези животни или стоки.