Член 100
Определяне на национални референтни лаборатории
1. Държавите членки определят една или няколко национални референтни лаборатории за всяка референтна лаборатория на Европейския съюз, определена в съответствие с член 93, параграф 1.
Държавите членки могат да определят национална референтна лаборатория и в случаите, когато няма съответстваща референтна лаборатория на Европейския съюз.
Всяка държава членка може да определи лаборатория, разположена в друга държава членка или в трета държава, която е договаряща се страна по споразумението за Европейското икономическо пространство.
Една и съща лаборатория може да бъде определена за национална референтна лаборатория за повече от една държава членка.
2. По отношение на националните референтни лаборатории се прилагат изискванията, предвидени в член 37, параграф 4, буква д), член 37, параграф 5, член 39, член 42, параграф 1, член 42, параграф 2, букви а) и б) и член 42, параграф 3.
Чрез дерогация от член 37, параграф 4, буква д), за областта, попадаща в обхвата на правилата, посочени в член 1, параграф 2, буква ж), компетентните органи могат да определят официални лаборатории, които са определени за такива от компетентните органи въз основа на дерогация, приета съгласно член 41, за национални референтни лаборатории, независимо дали те отговарят на условието, предвидено в член 37, параграф 4, буква д).
3. Националните референтни лаборатории:
a) работят безпристрастно и по отношение на тях няма никакъв конфликт на интереси и по-специално не са в положение, което може пряко или косвено да засегне безпристрастната им професионална дейност по отношение на изпълнението на техните задачи като национални референтни лаборатории;
б) разполагат или имат договорно установен достъп до персонал с подходяща квалификация, обучен относно техниките за анализ, изпитвания и диагностика в тяхната сфера на компетентност, както и с необходимия помощен персонал, когато е необходимо;
в) притежават или имат достъп до необходимата инфраструктура, оборудване и продукти за изпълнение на възложените им задачи;
г) гарантират, че служителите им и договорно наетият персонал добре познават международните стандарти и практики и че най-новите научноизследователски разработки на национално равнище, на равнището на Съюза и на международно равнище се вземат предвид при тяхната работа;
д) разполагат с необходимото оборудване, за да изпълняват задачите си в извънредни ситуации, или имат достъп до такова оборудване; и
е) когато е целесъобразно, разполагат с необходимото оборудване, за да осигурят спазването на съответните стандарти за биологична сигурност.
4. Държавите членки:
a) съобщават на Комисията, на съответната референтна лаборатория на Европейския съюз и на останалите държави членки наименованието и адреса на всяка национална референтна лаборатория;
б) осигуряват публичен достъп до информацията, посочена в буква а); и
в) при необходимост актуализират информацията, посочена в буква а).
5. Държавите членки, които имат повече от една национална референтна лаборатория за дадена референтна лаборатория на Европейския съюз, гарантират, че тези лаборатории работят в тясно сътрудничество с цел да се осигури ефикасна координация помежду им, както и с другите национални лаборатории и референтната лаборатория на Европейския съюз.
6. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 144 за допълване настоящия регламент относно определянето на изисквания за националните референтни лаборатории в допълнение към изискванията, определени в параграфи 2 и 3 от настоящия член. Тези делегирани актове се ограничават единствено до осигуряване на съгласуваност с допълнителните изисквания, приети в съответствие с член 99, параграф 2.