Член 120

Контрол от страна на Комисията в трети държави

1. Експертите на Комисията могат да извършват контрол в трети държави с цел:

a) проверка на съответствието или еквивалентността на законодателството на третата държава и на нейните системи, включително официалното сертифициране и издаването на официални сертификати, официални етикети, официални маркировки и други официални удостоверения, с изискванията, установени в правилата, посочени в член 1, параграф 2;

б) проверка на капацитета на системата за контрол на третата държава да гарантира, че пратките животни и стоки, изнасяни за Съюза, отговарят на съответните изисквания, установени в правилата, посочени в член 1, параграф 2, или на изисквания, признати най-малко за еквивалентни на тях;

в) събиране на информация и данни с цел да се изяснят причините за повтарящи се или нововъзникващи проблеми, свързани с износа на животни и стоки от трета държава.

2. При предвидения в параграф 1 контрол се вземат предвид по-специално:

a) законодателството на третата държава;

б) организацията на компетентните органи на третата държава, техните правомощия и независимост, надзорът, на който подлежат, и правомощията, с които разполагат, за да могат ефективно да осигуряват изпълнението на приложимото законодателство;

в) обучението на служителите на компетентния орган на третата държава за извършване на официален контрол;

г) ресурсите, с които разполагат компетентните органи, включително материалната база за анализ, изпитвания и диагностика;

д) наличието и използването на документирани процедури за контрол и системи за контрол, основани на набелязаните приоритети;

е) когато е приложимо — ситуацията със здравето на животните, хуманното отношение към животните, зоонозите и здравето на растенията, както и процедурите за уведомяване на Комисията и съответните международни органи за огнища на болести по животните и вредители по растенията;

ж) степента и изпълнението на контрола, осъществяван от компетентния орган на третата държава върху животни, растения и продукти от тях, пристигащи от други трети държави; и

з) гаранциите, които третата държава може да предостави относно съответствието с изискванията, установени в правилата, посочени в член 1, параграф 2, или еквивалентността спрямо тези изисквания.

3. С цел да се подпомогнат ефикасността и ефективността на контрола, предвиден в параграф 1, преди извършването му Комисията може да поиска съответната трета държава да представи:

a) необходимата информация, посочена в член 125, параграф 1; и

б) когато е уместно и необходимо —писмените записи за контрола, извършван от нейните компетентни органи.

4. Комисията може да назначи експерти от държавите членки, които да подпомагат експертите ѝ при извършването на контрола, предвиден в параграф 1.