Член 76

Сътрудничество между органите по отношение на пратките, които не подлежат на специален контрол на границите

1. Параграфи 2, 3 и 4 от настоящия член се прилагат по отношение на пратки животни и стоки, различни от тези, които подлежат на контрол при въвеждането им в Съюза съгласно изискванията на член 47, параграф 1 от настоящия регламент, и за които е представена митническа декларация за допускане за свободно обращение в съответствие с член 5, точка 12 от Регламент (ЕС) № 952/2014 и членове 158 — 202 от същия регламент.

2. Митническите органи спират допускането за свободно обращение, когато имат основание да смятат, че пратката може да представлява риск за здравето на хората, животните или растенията, за хуманното отношение към животните или — по отношение на ГМО и продуктите за растителна защита — също за околната среда, и незабавно уведомяват компетентните органи за спирането.

3. Пратка, чието допускане за свободно обращение е било спряно в съответствие с параграф 2, се освобождава, ако в срок до три работни дни от спирането ѝ компетентните органи не поискат от митническите органи да удължат действието на тази мярка или ги уведомят, че не е налице риск.

4. Когато компетентните органи смятат, че е налице риск за здравето на хората, животните или растенията, за хуманното отношение към животните или — по отношение на ГМО и продуктите за растителна защита — също за околната среда:

a) те отправят искане към митническите органи да не допускат пратката за свободно обращение и да добавят следния надпис върху търговската фактура, придружаваща пратката, и върху всеки друг свързан с пратката придружаващ документ или съответния негов електронен еквивалент:

„Продуктът представлява риск — допускането за свободно обращение не е разрешено — Регламент

►C1 (ЕС) 2017/625 ◄

“; б) не се разрешава друг митнически режим без съгласието на компетентните органи; и

в) прилагат се член 66, параграфи 1, 3, 5 и 6, членове 67, 68 и 69, член 71, параграфи 1 и 2 и член 72, параграфи 1 и 2.

5. По отношение на пратки животни и стоки, различни от тези, които подлежат на контрол при въвеждането им в Съюза съгласно изискванията на член 47, параграф 1, и за които не е представена митническа декларация за допускане за свободно обращение, митническите органи, когато имат основание да смятат, че пратката може да представлява риск за здравето на хората, животните или растенията, за хуманното отношение към животните или — по отношение на ГМО и продуктите за растителна защита — също за околната среда, предават цялата необходима информация на митническите органи в държавите членки на крайното местоназначение.