Член 4

Оперативни функции на Евроюст

1. Евроюст:

а) информира компетентните органи на държавите членки за разследвания и действия по наказателно преследване, за които е била информирана и които имат отражение на равнището на Съюза, или които могат да засегнат държави членки, различни от пряко засегнатите държави членки;

б) подпомага компетентните органи на държавите членки за осигуряване на възможно най-добрата координация на разследванията и действията по наказателно преследване;

в) съдейства за подобряване на сътрудничеството между компетентните органи на държавите членки, по-специално въз основа на анализите на Европол;

г) сътрудничи и се консултира с Европейската съдебна мрежа по наказателноправни въпроси, включително като използва и съдейства за подобряване на документалната база данни на Европейската съдебна мрежа;

д) ►C1 работи в тясно сътрудничество с ◄Европейската прокуратура по въпроси, свързани с нейната компетентност;

е) ►C1 предоставя оперативна, техническа и финансова подкрепа за ◄трансграничните операции и разследвания на държавите членки, включително за съвместните екипи за разследване;

ж) ►C1 оказва подкрепа на центровете на Съюза ◄за специализирани експертни знания, създадени от Европол и други институции, органи, служби и агенции на Съюза, и при необходимост участва в работата на тези центрове;

з) ►C1 сътрудничи си с институциите, органите, службите и агенциите на Съюза, ◄както и с мрежите, създадени в пространството на свобода, сигурност и правосъдие, уредено в дял V от ДФЕС;

и) ►C1 оказва подкрепа на дейността на държавите членки за борба с ◄тежките престъпления, изброени в приложение I;

й) подпомага действия на държавите членки за борба с геноцид, престъпления против човечеството, военни престъпления и свързани с тях престъпления, включително чрез запазване, анализиране и съхранение на доказателства във връзка с тези престъпления и свързани с тях престъпления и осигуряване на възможност за обмен на такива доказателства или за прякото им предоставяне по друг начин на компетентните национални органи и международни съдебни органи, по-специално на Международния наказателен съд.

2. При изпълнение на задачите си Евроюст може да поиска от компетентните органи на засегнатите държави членки, като изложи съображенията си за това искане:

а) да предприемат разследване или наказателно преследване във връзка с определени деяния;

б) да приемат, че някой от тях може да е в по-добра позиция да предприеме разследване или наказателно преследване във връзка с определени деяния;

в) да осъществят координация между компетентните органи на засегнатите държави членки;

г) да създадат съвместен екип за разследване, като спазват съответните инструменти за сътрудничество;

д) да ѝ предоставят всяка информация, необходима за изпълнение на нейните задачи;

е) да предприемат специални действия по разследване;

ж) да предприемат всякакви други действия, оправдани с оглед разследването или наказателното преследване.

3. Евроюст може също така:

а) да предоставя на Европол становища, основани на анализите, извършени от Европол;

б) да предоставя логистична подкрепа, включително писмени преводи, устни преводи и организацията на координационни заседания.

4. Когато две или повече държави членки не могат да постигнат съгласие относно това коя от тях следва да предприеме разследване или наказателно преследване в резултат на искане, отправено съгласно параграф 2, буква а) или б), Евроюст издава писмено становище по случая. Евроюст изпраща незабавно становището до засегнатите държави членки.

5. По искане на компетентен орган или по своя инициатива Евроюст издава писмено становище относно системни откази или затруднения при изпълнението на искания за съдебно сътрудничество или решения в тази област, включително искания и решения, основани на инструменти, които привеждат в действие принципа на взаимно признаване, при условие че не е възможно такива случаи да се разрешат по взаимно съгласие между компетентните национални органи или чрез намесата на съответните национални членове. Евроюст изпраща незабавно становището до засегнатите държави членки.

6. Компетентните органи на засегнатите държави членки отговарят без ненужно забавяне на исканията на Евроюст по параграф 2 и на писмените становища по параграфи 4 или 5. Компетентните органи на държавите членки могат да откажат да изпълнят такива искания или да следват писменото становище, ако това би засегнало съществени интереси във връзка с националната сигурност, би застрашило успеха на текущо разследване или би застрашило безопасността на физическо лице.