Член 8

Правомощия на националните членове

1. Националните членове разполагат със следните правомощия:

а) да улесняват или по друг начин да подкрепят издаването или изпълнението на искания за взаимна правна помощ или взаимно признаване;

б) да се свързват пряко и да обменят информация с всеки компетентен национален орган на държавата членка или всеки друг компетентен орган, служба или агенция на Съюза, включително Европейската прокуратура;

в) да се свързват пряко и да обменят информация с всеки компетентен международен орган в съответствие с международните задължения на своята държава членка;

г) да участват в съвместни екипи за разследване, включително в тяхното създаване.

2. Без да се засяга параграф 1, държавите членки могат да предоставят допълнителни правомощия на националните членове в съответствие с национално си право. Тези държави членки уведомяват Комисията и колегията за тези правомощия.

3. В съгласие с компетентния национален орган националните членове могат в съответствие с тяхното национално право:

а) да издават или изпълняват искания за взаимна правна помощ или взаимно признаване;

б) да разпореждат, поискват или извършват действия по разследване, предвидени в Директива 2014/41/ЕС на Европейския парламент и на Съвета . 4. При спешни случаи, когато не може своевременно да бъде установен компетентният национален орган или да бъде осъществен контакт с него, националните членове са компетентни да предприемат действията по параграф 3 в съответствие с тяхното национално право, при условие че информират националния компетентен орган за това във възможно най-кратък срок.

5. Националният член може да представи предложение до компетентния национален орган, да предприеме мерките, посочени в параграфи 3 и 4, когато упражняването на правомощията по параграфи 3 и 4 от този национален член би влязло в противоречие с:

а) конституционните правила на дадена държава членка; или

б) основните принципи на националната система на наказателно правосъдие на тази държава членка относно:

i) разделението на правомощията между полицията, прокуратурата и съда,

ii) функционалното разделение на задачите между органите на наказателното преследване или

iii)

във връзка с федералната структура на съответната държава членка.

6. Държавите членки гарантират, че в случаите по параграф 5 компетентният национален орган разглежда без ненужно забавяне предложението, представено от националния член.