Член 11
Председател и заместник-председател на Евроюст
1. Колегията избира председател и двама заместник-председатели измежду националните членове с мнозинство от две трети от своите членове. В случай че след втория кръг на изборите не може да бъде достигнато мнозинство от две трети, заместник-председателите се избират с обикновено мнозинство на членовете на колегията, докато се запазва необходимостта от мнозинство от две трети за избирането на председателя.
2. Председателят изпълнява функциите си от името на колегията. Председателят:
а) представлява Евроюст;
б) свиква и председателства заседанията на колегията и на изпълнителния съвет и осведомява колегията по всички въпроси, които представляват интерес за него;
в) ръководи работата на колегията и наблюдава ежедневното управление на Евроюст от административния директор;
г) упражнява всякакви други функции, предвидени в процедурния правилник на Евроюст.
3. Заместник-председателите упражняват функциите, предвидени в параграф 2, които председателят им възлага. Те заместват председателя, ако последният не е в състояние да изпълнява своите задължения. При изпълнение на конкретните си задължения председателят и заместник-председателите се подпомагат от административния персонал на Евроюст.
4. Мандатът на председателя и заместник-председателите е четири години. Те могат да бъдат преизбрани еднократно.
5. Когато национален член е избран за председател или заместник-председател на Евроюст, неговият мандат се удължава, за да може този член да изпълни функциите си на председател или заместник-председател.
6. Ако председателят или заместник-председателят вече не отговарят на условията, необходими за изпълнението на задълженията им, колегията може да ги освободи от длъжност въз основа на предложение, отправено от една трета от нейните членове. Решението се взема с мнозинство от две трети от членовете на колегията, като засегнатият председател или заместник-председател не участва в гласуването.
7. Когато национален член е избран за председател на Евроюст, съответната държава членка може да командирова друго лице с подходяща квалификация, за да подсили националното си бюро за мандата на националния си член за председател.
Всяка държава членка, която реши да командирова такова лице, има право да поиска компенсация по член 12.